четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Серенада


Ф. Г. Лорка

(на Лопе де Вега)


По бреговете на реката
нощта нагизваше от влага,
а ...на гърдите на Лолита
умират китките от обич.

Умират китките от обич.

Нощта априлска пее гола
върху априлските мостове.
Лолита мие свойто тяло
с вода безсолна и ухания.

Умират китките от обич.

От анасон и от сребро
нощта припламва по стрехите.
Сребро от вир и огледало
и анасон - бедрата бели.

Умират китките от обич.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Ярослав Ивашкевич: СИНОПТИЧНА КАРТА 4

4



Високи струи изригва фонтанът

не вярвай на местната добра прогноза



подкожно тече кръвта ти застива

няма красиви слова плодове няма



тъгата я няма тук отчаяние властва

как би могла тъгата да му устоява?



венчетата цветни от водата попарени

вкаменяват се в плочи надгробни



тук и на твоето тяло ще бъде студено

и няма ни рози ни нарциси да опази



Хубаво време за региона вещае това отчаяние

чуваш ли шепота в тези висулки надгробни



О плодове! О банани! О сладки къпини!

сиво блестящото езеро вас ви изхвърли



този фонтан е топор който главите отсича

и замразява кръвта в сребърен лед



Превод: Иван Вълев

неделя, 14 ноември 2010 г.

Ярослав Ивашкевич: Из "Синоптична карта": Шепа върбови листа 9




9



Струните в тревата

и във въздуха

подрънкват нежно



Струни край реката

във върбова гора



свирят над водата



любовта сънува

любовта сънува сред цветята

в гъстия и блед

листак



Звуците са тъй приятни

че главата се отпуска

във върбов сън



и ръката ти блуждае

по струни на китара



Превод: Иван Вълев

сряда, 10 ноември 2010 г.

Бяла магия



Бяла, бяла среднощна магия:

уж жена, а пък цвете...

Искам с поглед да го изпия,

да го обвия с ръцете си.



Но погледна ли го - изчезва.

Но докосна ли го - боли ме.

И политам, пропадам в бездна,

и се мятам без глас и име.



Бяла, бяла среднощна магия:

цвете уж, а пък ето - жена е...

Повече, повече - орисия!

Иде към мене, мене желае.



Но погледне ли ме - изгаря.

Но докосне ли ме - умира.

Болката ми повтаря

болката на Всемира.



Иван Вълев

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Нека ме целунат неговите устни! Защото ласките ти са по-хубави от вино...


ПЕСЕН ПЪРВА



Песен на песните възпява Соломон:

Нека ме целунат неговите устни!
Защото ласките ти са по-хубави от вино,
маслата ти благоухаят с прекрасен аромат,
разлят елей е твоето име,
затова момичетата те обичат.

Притегли ме след себе си; нека побегнем!

Царят ме въведе в своите покои!
Ще се веселим в тях, за тебе ще се радваме,
омайват ласките ти повече от вино,
момичетата с право те обичат!

Макар и черна съм прекрасна, ерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломонови завеси.
Не гледайте, че съм помургавяла,
защото слънцето ме е опалило.
Разсърдиха се моите братя, та ме сложиха
пазачка на лозята;
Но своето лозе аз не опазих.

Бъди добър, кажи ми, ти, на душата ми любими,
де стадото си ти пасеш
със стадото си де пладнуваш?
Че защо да скитам като блудница подир стадата
на твоите другари?

Ако сама не знаеш, най-хубава между жените,
тръгни подир следите на стадата и яретата си паси
край шатрите овчарски.

Любима моя, ти приличаш на кобилка
във фараонска колесница.
Красиви са страните ти под сплетените нанизи
и шията ти със мъниста.
Ще ти направим златни плетеници
и огърлица от сребро.

Докато царят на трапезата пирува,
разлива ароматите си моят нард.
Любимият за мен е като китка смирна,
нощуваща между гърдите ми.
Любимият за мен е като грозд къна уханна
в лозята на Ейн-Гèди.

Колко си хубава, любима моя, колко си хубава си;
с очи на гълъбица!

Колко си хубав, любими мой, колко приятен!
Зелената трева ни е постеля,
гредите на дома ни са от кедри,
а стените кипарисови.





© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992