вторник, 26 октомври 2010 г.
Сами в зелената гора
Когато сме сами в зелената гора
и пролетни цветя край нас ухаят,
не се сърди на мъжките ми сетива,
че се стремят към теб и те желаят.
Зашеметени се изгаряме с очи
и дрехите ни хвръкват - пеперуди...
А в моя глас еленова тръба звучи
...така, че и кошута да учуди.
Да се освободим от всеки страх и свян,
телата ни да рухнат връз сеното
и аз, от мириса на билките пиян,
да ти нашепвам стихове в ухото.
Притискай ме към себе си и ме желай,
целувай ме до кръв по жадни устни,
до ад ме свличай и въздигай ме до рай.
До здрача, който бавно ще се спусне.
Не се плаши от своя вой, от своя вик -
така вълчица вие и гората стене
пред бурята на оня безвъзвратен миг
от вечността... В която няма да си с мене.
Иван Вълев
понеделник, 18 октомври 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Виното на любовниците
Небето днес е дивно синьо!
Да яхнем двама свойто вино-
без бич, без шпори, без юзда
да литнем в шеметна езда!
И като ангели, терзани
от своите душевни рани,
в кристала син на утринта
да гоним вечната мечта!
Люлени плавно на крилата
на своя дух неукротим,
с един и същи жар в душата,
о, скъпа моя, да летим
без страх, безспир във висините-
към рая дивен на мечтите!
Шарл Бодлер
Превод: Кирил Кадийски
неделя, 10 октомври 2010 г.
понеделник, 4 октомври 2010 г.
СНАЙПЕРИСТКА
Падат в градината първите кестени,
стрелят по пейки, на припек преместени,
ето, един ме улучи в гръдта.
Някой невидим издал е присъдата
...и изпълнява я днес Есента.
Иван Вълев
петък, 1 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
