събота, 23 януари 2010 г.
петък, 22 януари 2010 г.
* * * - Ester
сърцето ми пее.
Сякаш цялата светя,
а на челото ми -
с главни букви -
пише "КРАСИВА".
Колко ли първи погледи
са се влюбвали в мене...
неподозиращи, че страдам
от любовно късогледство.
Poetry
неделя, 10 януари 2010 г.
Цинобърова чаша
Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм нова.
Потърсих Зимата
и гледам Нищото в очите.
А в него Истината виждам.
Зима,
Нищо,
Истина
е все едно.
Но ето -
идва нещо цветно-
в цинобърова чаша
чародей налива вино.
Небесни капки плисват,
лъщят и елексир са -
топлата земя оплождат
и в кехлибарена позлата
луната сънна ме прегръща.
Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм истинска!
вторник, 5 януари 2010 г.
***
Снощи търсих в несвяст
онзи, който не беше в леглото ми.
И намерих поема
за онзи, когото обича душата ми.
Кети Бозукова
ОГРАБВАНЕ
Мария Виктория Атенсия
От испански: Рада Панчовска
Припирах да градя, защото не беше възможно
да оставя без необходимото убежище илюзии,
изпипвани с такава вяра. Израстваха му стените
с нежната спешност на цимента и на розата.
Славно бе да гледаш свършената работа,
осигуреният мир да вярваш в несъмненото.
Но оставиха само витрини и стъклени похлупаци
и шкафа, в който държа най-обичната си дреха:
роклята, която носех на последния си рожден ден
и която няма да краси снагата ми като преди.
Да ми я изтръгнат също ще се върнат в мрака.
(Време е да се науча да умирам постепенно.)
МАРИАНЕ
Илзе Айхингер
Превод от немски: Федя Филкова
Утеха е за мен,
че в тези златни нощи
спи дете.
Че неговият дъх покрай златарницата преминава
и неговото слънце
още в ранно утро
с петела и кокошките
над росната трева изгрява
неделя, 3 януари 2010 г.
ЖИТЕЙСКИ СЕЗОНИ
Моя пролет - нахална и млада
гордо вървиш сред сребриста гора
и цветя и дървета се кланят
пред твоята неземна красота.
Мое лято - усмихната приказка
с дъх на море, окосена трева,
сбъднати сънища, горящи огньове
от вълшебства и красота.
Моя есен - цветна и зряла
с пурпурен залез и златна луна,
пълна с увереност, носеща сила
на победата над вечността.
Моя зима - снежна и бяла
тихо спускаш мъгла от опал,
но и в теб аз пак мечтая
за чисто човешките земни неща.
Да бъда във всички сезони умея
да бъда и горда, и зряла, и с дъх на море,
да съм вълшебна, горяща и пълна с радост,
защото орисана съм с ЛЮБОВ!
автор: rossi23
Мащерка в гривите на дивите коне
| ||
" Не заспивай, когато умират звезди, светът е за двама ... " Можеш да бъдеш само с един, дори когато мислите ти са подивели коне и препускат по нацъфтели поляни, за да оберат росата с гривите си... Преди сърцето ти да спре знаеш, че само един може онази тънка линия да хване и да я начупва (забранявайки й да се предаде в черта), да ти крещи и да те връща от (Не)битието. Ел.кардиограмата не може чувствата ти да предаде, когато сама се предаваш, а той къса облаците в небето, за да ти просветне и тихо дъжд да завали, топъл дъжд, който да смесиш с` сълзите... Ех, момиче - (на 16 и на 100 и две...) има още на дъното на чашата недопито. Автор:Aspasia Vulnerant omnes ,ultima necat. Code Name: Lilith
| ||
