Червеят, попаднал в хряна - Гедеон Радан

Един попаднал в хряна червей свикна с него,

но беше на привършване храната му.

Като видя това съседът му,

предложи заедно да си похапнат

от ореха, от който гризеше с наслада.


О, само не това! —

отвърна онзи разгневен.

От твоя орех нямам нужда!

Да ме опази бог!

По-скоро бих умрял,

отколкото да хапна нещо друго.

След тези думи му обърна гръб

и по корем се влачи дотогава,

дордето най-накрая не намери хрян.

Поспря, въздъхна облекчено и си рече:

„Не знам по-вкусно нещо от това!“

Оттук сме свикнали да казваме за някого,

че като червей в хрян е упорит.


Поуката от тази басня е за вас,

които стари обичаи славите

и ставате на всичко ново врагове,

защото навикът се е превърнал в предразсъдък.

Макар да виждате кое е по-добро,

си казвате: „Така живя баща ми.

Нима съм зле? Защо ми е да се опитвам

да променя живота си, да съм по-мъдър аз?“


Не споря, че е редно идващите поколения

от своите деди да се поучат.

Но по-доброто също трябва да се следва.

И ако го презират и отричат,

не е похвална тази упоритост,

защото винаги доброто е добро и лошото е лошо.

 

За летния разкош недълговечен какво да ни напомня би могло?

А цветето, парфюм което дава, с най-ценното от себе си остава...във нечие моминско стъкълце ти скътай на нетрайното парфюма!

Сонети - Уилям Шекспир

5

Минутите, тъй майсторски създали

лика, на който радва се светът,

след някой ден със радост на вандали

сегашния му чар ще разрушат.

Тъй Времето неспиращо помита

на лятото пира във своя бяг —

лесът е гол, без птичата си свита,

мъртвило е навред, и мраз, и сняг.

В тез ледни дни, без мириса, извлечен

и пазен във затворче от стъкло,

за летния разкош недълговечен

какво да ни напомни би могло?

А цветето, парфюм което дава,

с най-ценното от себе си остава.
6

Затуй преди студените ръце

на зимата да смръзнат твойта шума,

във нечие моминско стъкълце

ти скътай на нетрайното парфюма.

Не ще е грях, ако получиш ти

с богата лихва влога си обратно

и нека те тоз влог обогати

със копия от теб десетократно.

Така ще бъдеш десет пъти жив,

повторил хубостта си десет пъти,

и слаба ще е твойта смърт против

живота безконечен на рода ти.

Красив си ти: на червея в пръстта

не давай тази своя красота!

...щом цвета му есен зла пролази...спомен, пълен със живот, в наследника му свеж да се опази...

Сонети - Уилям Шекспир

1

От хубавото чакаме приплод,

та щом цвета му есен зла пролази,

за него спомен, пълен със живот,

в наследника му свеж да се опази.

А ти, сгоден за образа си млад,

сам пламъка си храниш със гориво

и мъчиш ни в обилието с глад,

хабейки своя чар немилостиво.

Ти, който като вестник на Април,

света за да красиш, сред нас живееш,

съкровището свое в пъпка скрил,

скъпернико, ти, трупайки, пилееш.

Но сам умреш ли, знай, ще си изял —

от лакомство — и общия ни дял!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~