Газела за нечаканата любов

Федерико Гарсия Лорка


Превод от испански: Живка Балтаджиева



За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.


Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.


Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно,
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

Песен

Такава мъка ме терзае

по моя рицар с лиха страст

и нека всеки тук да знае

как още го обичам аз.

И как се кая, че погина

без отклик неговият зов,

че не отметнах балдахина

за нежни ласки и любов.



Как искам като в сън наяве,

щом пукне първата зора,

да го завари на възглаве

от мойте тръпнещи бедра.

О, аз по-влюбена от Флора,

не само своя страстен плам

и своята душа, и взора —

живота си ще му отдам.



Ако, красавецо мой мили,

останеш с мен, под моя власт,

и до зори със сетни сили

от устните ми пиеш сласт,

не знам какво ли тук ще може

да се сравни — о, миг блажен! —

с насладата от брачно ложе,

на моите прищевки в плен.

Беатрис (графинята на Ди)

Nino - Theos

Ян Кохановски: ФРАШКИ: ЗА КАХНА

Ако искаш да ме нарисуваш гола,

казва Кахна, в банята ме гледай - моля!

Аз отвръщам: гдето седнем с тебе двама,

там ще стане - леле! - баня най-голяма...



Превод: Иван Вълев

ГОРЕЩА НОЩ В СЕВИЛЯ

Не може да се спи в такава нощ...

Напразно си платил хотела.

И тръгваш сам по уличките тесни.

Луната – младата джебчийка –

след теб върви и ще ти бръкне

със тънки пръстчета в душата.

Зове те някъде наблизо

мелодията страстна на фламенко.

Извира тя от белите дворове

със кърваво мушкато.

И този ритъм, този вик –

любовен зов ли, плач ли

по мъртви братя и мъже!

Навлизаш в лабиринта калдъръмен

от криви улички без изход.

А всъщност в минали епохи влизаш.

И как ли ще намериш

обратен път към себе си

и към хотела?



20.08.2008



Иван Вълев

Hooponopono

Токчета, токчета

Високите токчета
тракат – пишуща машинка,
която преписва любовен сонет
по градските плочници.

Високите токчета –
сладък секрет,
морзов сигнал –
походка, която изпраща вест –
без да приема SOS
на трепетен юноша
и смахнат нахал.

О, висша наслада
да чаткаш
с тънки, шестсантиметрови –
и древните мъжки желания
да се втурват след теб
в транс
в хипноза,
повярвали в своя шанс,
свободни от делнична проза.

Уличен морз – невинна власт
Коя от нас
би заменила дори за трон
тънкото токче –
походка плавна,
която притегля с магнит
и зяпнал площад,
и плочник немит,
и мъжкия глад,
и целия жаден за хубост свят.

Заради токче
под купол от клош пола –
стъпкана гордост,
хвърлени в коша дела.
Заради равно почукване
по неравния тротоар.
Заради оня всесилен мъжки хазарт.

Жалко че иде ред
когато слизаш от седем
на шест,
после на пет,
на четири,
три,
два!
Ужас! Отнети права!
Токче което не праща сигнал,
не чатка, не вика, не мами
ни студент, ни поет, ни старик оглупял.

А край теб – млади дами
на шестсантиметрови...
Боже, аз ли съм!
Но не тъжи.
Тяхното весело чаткане,
тоя шеметен трик
ще продължи.
Чу ли? – Подвикват мъжете
срамни, но сладки слова.
Момчетата спират играта на топчета,
вдигат глава...
Ах, токчета, токчета...


Лиляна Стефанова (1929)