09. АЗ СТОЯХ НА ВЪЗВИШЕНИЕТО…
Аз стоях на възвишението,
и виждах, долу — хиляди демони:
бягащи, скачащи,
опиващи се от греха.
Един погледна нагоре, ухили се,
и ми каза:
— Приятелю! Братко!
13. АКО ТАМ, ОТГОРЕ…
Ако там, отгоре,
някой наблюдава моят малък живот,
с моите мънички горести
и скромни победи —
той ще види глупак;
и не е хубаво за боговете,
да се гневят на глупаци.
16. МИЛОСЪРДИЕ, ТИ СИ ЛЪЖА…
Милосърдие, ти си лъжа!
Играчка за жени.
Забавление за известни мъже.
В присъствието на Справедливостта
— виждам те! — стените на храма ти
са прозрачни.
И зад тях е видна твоята същност —
игра на сенки.
18. В РАЯ…
В Рая
няколко малки тревички
стояха пред Бога.
— Какво свършихте в живота? — попита той.
И всички, освен една, от малките тревички
с готовност заразказваха
достойнството на своите животи.
И само една тревичка,
стоеше по назад.
Засрамена.
Накрая Бог и каза:
— А ти какво направи през живота си?
— О, Господи — отвърна малката тревичка —
Аз нямам сили да си спомня.
И ако съм направила добро,
не зная за това.
Тогава Бог, в своето величие
възправи се от Своят трон и каза:
— О, най-достойна от тревите!
19. БОГЪТ В ГНЯВ…
Богът в гняв
убиваше човека,
нанасяйки му
оглушителни удари;
обхождаше целият свят.
Отвсякъде бягаха хора.
Човек, пищящ се бореше
и в лудостта си хапеше нозете божи.
Хората казаха:
— Ах, какъв порочен човек!
И добавиха:
— Ах, какъв страшен бог!
26. ОГРОМНА ПЛАНИНА СЕ ВЪЗДИГАШЕ ПРЕД МЕН…
Огромна планина се въздигаше пред мен.
Много дни аз пълзях по нейните склонове,
покрити с вечни снегове.
Когото достигнах върха и се огледах
се оказа, че съм се изкачил
само за да видя прекрасни градини,
които никога няма да достигна.
29. ЕТО ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ОТ ЗЕМЯТА НА ДАЛЕЧНИТЕ СЛЪНЦА…
Ето че се върнах от земята на далечните слънца.
И се оказах на място с влечуги пълзящи,
населено с чужди, гримасничещи хора.
Те пълзяха, те пълзяха, извиваха се,
опитвайки се да преминат невидима преграда.
Аз се отдръпнах с отвращение.
От гледката ми се повдигна.
А след това попитах:
— Господи, какво е туй?
Той ми отвърна бавно:
— Душа, това е този свят,
в който ти живя преди!
30. АКО ПРЕДПОЛАГАШ, ЧЕ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ИМАМ ХРАБРОСТ…
Ако предполагаш, че съм длъжен да имам храброст,
допусни, че червения меч на Добродетелта
прониза моето сърце,
проливайки върху тревата
моята грешна кръв.
Какво ще ми предложиш?
Дворец потънал в зеленина?
Богато кралство?
Какво? Надежда?
И с нея, естествено,
твоят червен меч на Добродетелта.
33. ПО ВРЕМЕ НА СТРАНСТВО АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК…
По време на странство аз срещнах човек.
Той ме погледна любезно и каза:
— Покажи ми над какво се трудиш.
И аз извадих от торбата си
една от моите стоки.
Той каза: — Това е грях!
Тогава друга аз извадих от торбата.
Той каза: — И това е грях!
И така до края все повтаряше:
— Това е грях!
Накрая закрещях:
— Но нищо друго нямам!
Той ме погледна благо
и произнесе:
— Бедна душа!
34. АЗ СТОЯХ КРАЙ ШОСЕТО…
Аз стоях край шосето
и се тълпяха около мен
странници, приличащи на търговци.
Всеки ми продаваше малки знаци
и казваше:
— Ето изображението на моят Бог.
Този Бог, който предпочитам.
Тогава аз креснах:
— Млъкнете! Вземете си вашите образи!
Оставете ми моят собствен Бог.
Аз не мога да купувам изображения
на чужди богове,
дори и вие искрено да вярвате във тях.
35. ЧОВЕК ВИДЯ НА НЕБЕТО ЗЛАТНА ТОПКА…
Човек видя на небето златна топка.
И запълзя към нея.
Накрая я достигна —
тя бе направена от глина.
Но ето какво е странното:
когато спусна се човека
отново на земята
и пак нагоре той погледна —
топката отново беше златна.
О, чудо! Беше златна топка!
Кълна се в небесата:
тя беше златна топка!
36. АЗ СРЕЩНАХ ПРОРОК…
Аз срещнах пророк.
Държеше в ръцете си той
Книгата на мъдростта.
— О, сър — обърнах се към него
— Позволете ми да почета!
— Дете… — започна той
— Сър! — прекъснах го
— не съм дете!
Аз зная много от това,
което ти държиш.
Да, много!
Той се усмихна,
след това разтвори
книгата пред моите очи.
И странно:
аз внезапно ослепях!
41. ЛЮБОВТА БРОДЕШЕ САМОТНА ИЗ СВЕТА…
Любовта бродеше самотна из света.
Остри камъни раниха нейните нежни стъпала
и къпини раздраха прекрасното и тяло.
После се появи неин спътник,
но уви, той не успя с нищо де и помогне —
неговото име беше Сърцето на Болката.
46. МНОЖЕСТВО ЧЕРВЕНИ ДЯВОЛИ…
Множество червени дяволи
бягаха в моето сърце.
Те бяха толкова мънички,
че аз ги разгонвах с перото си.
И много се мъчеха в мастилницата.
Но е странно
да пиша за тази червена мърсотия,
оцветена от кръвта на сърцето ми.
47. МИСЛИ КАТО МЕН! — КАЗА ЕДИН ЧОВЕК…
— Мисли като мен! — каза един човек,
Иначе ти си долен мерзавец,
отвратителна жаба.
Аз поразмислих и казах:
— Искам тогава да бъда
отвратителна жаба.
50. ТИ МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ПРАВЕДНИК…
Ти ми казваш, че си праведник.
Зная, че не съм видял,
как съгрешаваш.
Ала други са видели,
приятелю мой.
51. ЧОВЕК СТОЯЛ ПРЕД СТРАНЕН БОГ…
Човек стоял пред странен бог —
бог на много хора, мъдри и печални.
Божеството прогърмяло,
яростно и пухтящо:
— На колене, смъртен! Превърни се в прах.
Влечуго, длъжно си да изразиш
почит пред възвишената ми особа!
И човекът избягал.
След това той отишъл пред друг бог —
богът на неговите собствени мисли
И се овлажнили божите очи,
заблестели с доброта и разбиране.
Богът казал: „Мое бедно дете!“
52. ЗАЩО СТРЕМИШ СЕ КЪМ ВЕЛИЧИЕ, ГЛУПЕЦО?!
— Защо стремиш се към величие, глупецо?!
Откърши клонче и увенчай главата си.
Това е всичко, което ти трябва.
— Господи, около мен са истински варвари,
които вирят носовете си към звездите,
както към цветя.
И твоят роб изгуби се сред тях.
Аз трябва да бъда равен на тях.
— Глупако, откърши клонче и увенчай главата си.
54. ТИ ИЗВЪРШИ ГЛУПАВА ПОСТЪПКА…
— Ти извърши глупава постъпка
— каза ангелът. —
Ти трябваше да живееш като цвете,
да бъдеш добър като пале
и кротък като агънце.
— Не си прав! — отвърнал човека,
неизпитващ страх пред небесния дух, —
Това е глупава постъпка само за ангел,
на който нищо му не пречи
да живее като цвете,
да бъде добър като пале
и кротък като агънце.
55. ЕДИН ЧОВЕК ВЪРВЯЛ ПО РАЗКАЛЯНА ПЪТЕКА…
Един човек вървял по разкаляна пътека
без да си дава почивка.
Веднъж видял дебело, глупаво магаре,
хилещо се върху зелена поляна.
Човекът викнал разгневен:
— Недей да ми се присмиваш, глупако!
Аз те познавам —
по цели дни ти си тъпчеш търбуха
и това е достатъчно за теб.
Тази трева и млади фиданки:
колкото и да излапаш, все ти е малко.
Но магарето само се хилело,
стоейки върху зелената поляна.
60. ПО ПЪТЯ НА МОЯТ ЖИВОТ…
По пътя на моят живот
често съм срещал прелестни създания,
облечени в бяло, излъчващи сияния.
Накрая попитах едно от тях:
— Коя си ти?
Но тя, както и другите до нея,
не откри забуленото си лице,
а загрижено проговори:
— Аз съм Доброто Дело, повярвай ми.
Ти често си ме виждал.
— Да, със забулено лица, — отвърнах аз.
И с бързи, уверени движения,
отблъсквайки ръката и
аз смъкнах булото.
И се откри пред мене Суета.
Засрамена тя продължи нататък.
Помислих малко и си казах:
— Глупак такъв!
Страхотно!!!! :)
ОтговорИзтриване