Цинобърова чаша

Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм нова.

Потърсих Зимата
и гледам Нищото в очите.
А в него Истината виждам.
Зима,
Нищо,
Истина
е все едно.
Но ето -
идва нещо цветно-
в цинобърова чаша
чародей налива вино.
Небесни капки плисват,
лъщят и елексир са -
топлата земя оплождат
и в кехлибарена позлата
луната сънна ме прегръща.

Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм истинска!