понеделник, 22 март 2010 г.

Очаквам бяла птица




Дървета овдовели
в пейзажа без предел.
Животът няма цели -
самият той е цел.

Безпътица на релси.
Суграшица във зной.
На себе си ти цел си,
живот, наречен мой.

Разпръснах те по гари
в очакване на влак.
Камбанката удари.
Наоколо е мрак.

Превръщам се в черница
с обрулени листа.
Очаквам бяла птица
да дойде през нощта.

Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар