Дървета овдовели
в пейзажа без предел.
Животът няма цели -
самият той е цел.
Безпътица на релси.
Суграшица във зной.
На себе си ти цел си,
живот, наречен мой.
Разпръснах те по гари
в очакване на влак.
Камбанката удари.
Наоколо е мрак.
Превръщам се в черница
с обрулени листа.
Очаквам бяла птица
да дойде през нощта.
Иван Вълев
Няма коментари:
Публикуване на коментар