Когато нежна е нощта

Когато нежна е нощта
и липовият аромат опива -
отиваш в къщичката бяла.
Любимата те чака вътре.
Отпуснала снага на мекото легло,
като малка котка сластно се протяга,
после замечтано усмихва се, въздиша...
палуват дяволчета в нейната главица.
Влизаш...
Погалваш пламналите й бедра със роза.
А тя самата - нежен цвят -
порозовяла пъпка с капчици росица...
Увличаща в забава,
доволницата
сърцето ти неусетно разтуптява.
Дръзко пак ти се усмихва,
разтворила крака, присяда,
замечтано в сините очи,
душата нежно й се впива
и топлата нега на своите очи разлива...
Когато нежна е нощта
и липовият аромат опива...