Изгубен пръстен

Зелена вечер със коси зелени.
Ах, златният венчален пръстен,
изгубен в лозето край Варна!

Горчи на устните ти изневяра,
но сладко е да бъдеш грешна...
А аз не мога вече да се върна
в далечната градина с кошери.
Ужилено е тънкото ми детство,
ранени са невинните години.
Да бягаме сега между водата
и пясъчната ивица на мрака.
Студено... Топло... Пак студено...
Горещи устни и море солено.

Вечерни водопади на кръвта ми
отнасят всеки камък на порядъка.
Отнесено е меденото детство
от прилива на виното зелено.
Не зная път към яснотата
и трябва този хаос да прегазя,
и трябва той докрай да ме обземе,
преди да дойде езерната възраст
на бистрота и тихо озарение.
Ръката на една жена ме води
към хаоса, към тъмното и светлото.
Да бягаме сега между водата
и пясъчната ивица на мрака!
Оттатък - снежна яснота ни чака...

Иван Вълев