неделя, 8 май 2011 г.

Луиз Лабе Целувай ме. И пак. Недей престава…


Целувай ме. И пак. Недей престава.
Една целувка сладка искам аз,
една целувка дай ми ти със страст,
ще имаш четири — като жарава.

Ти страдаш? Болката успокоява,
подслажда десеторно твойта сласт.
И тъй — целувки смесвайки в екстаз,
ще търсим с теб наслада и забрава.

Животът с двоен пулс от днес ще бие,
щом и за другия живеем ние.
Любов, за лудостта не ме хули…

Прикривам ли се — пак душата страда
и не изпитвам никаква наслада,
ако не се забиват в мен стрели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар