Изгубен пръстен

Зелена вечер със коси зелени.
Ах, златният венчален пръстен,
изгубен в лозето край Варна!

Горчи на устните ти изневяра,
но сладко е да бъдеш грешна...
А аз не мога вече да се върна
в далечната градина с кошери.
Ужилено е тънкото ми детство,
ранени са невинните години.
Да бягаме сега между водата
и пясъчната ивица на мрака.
Студено... Топло... Пак студено...
Горещи устни и море солено.

Вечерни водопади на кръвта ми
отнасят всеки камък на порядъка.
Отнесено е меденото детство
от прилива на виното зелено.
Не зная път към яснотата
и трябва този хаос да прегазя,
и трябва той докрай да ме обземе,
преди да дойде езерната възраст
на бистрота и тихо озарение.
Ръката на една жена ме води
към хаоса, към тъмното и светлото.
Да бягаме сега между водата
и пясъчната ивица на мрака!
Оттатък - снежна яснота ни чака...

Иван Вълев

Света - Не говори

Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел
Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

...Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още
повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не
издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и
задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред
очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е
имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а
нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото
един път да пречупиш..

Мариана Диварова

Notre Dame De Paris - Belle/Есмералда - Петкун, Голубев, Макарский

Индия

Индия и част от Каракорум,
чудната Калкута и нощта,
сенките, които с мен говорят,
прашните, усмихнати лица...

Индия, остава зад очите...
Хваща ти сърцето на мига.
Шах Джахан, Мумтаз и моя ритъм...
Стъмва се в Града на Любовта.

Боси стъпки в прелестите диви,
Панчатантра, манастирът Кей...
И реката Ганг – коси на Шива,
Просяк на звезди. Топлинен змей.

Индия е лютост по небцето.
Хората-деца избликват в мен.
Толкова красива за поети,
Индия... в свещения ми ден.

Там животът стъпка към смъртта е.
Индия е странен път в света.
Искаш ли безсмъртие в Бомбай е
мястото на твоята съдба.

Автор: wonder

Вечерно

Миа Николова


Да отиде в Luciano
и да седне на бара
Да посвири на пиано
...и на китара
Да поръча грейпфрут
или хрупкаво минало
Да играе на ретро
и да пие мартини
Да отиде на кино,
да излезе от кино
една глътка време
от сегашното минало.

Танцувам лудо

Танцувам лудо.
Покрай мен
въртят се мислите ми
в шеметна вихрушка.
...Сред ритмите
душата ми се губи,
вълни
на гребените си ме люшкат.
Последните лъчи златисти
залязват и се скриват.
Притихнали
и тръпнещи пред мрака,
в гнездата топли
птичките се скриват.

А аз танцувам.
В мен горят пожари,
възкръсват в миг пак
спомените стари...
И моля се
в сърцето музиката да не свърши,
крилата
в полета ми да не се прекършат.

Автор:Албена Петрова