Ковачницата

След полунощ,
в сърцевината на съня,
дочувам как самО работи времето.
Без нас часовниците пак тиктакат
и механичните им удари се гонят
със ударите на човешките сърца.

Но за кого работи тайната ковачница?
Какво оръжие и за кого кове?
Дали ще приближи за влюбените срещата,
а след това с раздялата ще ги рани?
Ще бъде ли добро за посева, за бебето,
едва напуснало утробата? Или дълбоко
и скрито в гените му дебне рак?
Какво ще изкове от гъвкавите думи
върху наковалнята на младия поет?
Ще стигнат ли секундите на бегълците,
или полицията вече ги очаква в кръг?
Дали ще стигне кислород на водолаза,
хашиш - на наркомана,
вода - на бедуина,
а на страхливеца - кураж?

След полунощ, забравено от хората,
самО работи времето. А ние спим
върху ковачницата, в склада за барут...

Иван Вълев

Настроения

Голата истина

Преди да легна с истината гола,
ще я погледна предано в очите
и на колени ще я моля:
- Не ме оставяй на лъжите!

Не ме захвърляй в яловите храсти
на плитки чувства и победи лесни,
които ще ме погребат на части,
преди звездата ми да блесне.

Обичай ме, прегръщай ме до края,
аз също всеотдайно ще те любя.
Излез на светлото - да те позная
и да те стопля в грубата си шуба.

Преди да легна с истината гола,
преди да обладая звездната й плът,
за вечна вярност аз ще я помоля.
И ще й бъда верен чак до смърт.

1981 г.

Иван Вълев

Очаквам бяла птица

Дървета овдовели
в пейзажа без предел.
Животът няма цели -
самият той е цел.

Безпътица на релси.
Суграшица във зной.
На себе си ти цел си,
живот, наречен мой.

Разпръснах те по гари
в очакване на влак.
Камбанката удари.
Наоколо е мрак.

Превръщам се в черница
с обрулени листа.
Очаквам бяла птица
да дойде през нощта.

Иван Вълев

Delerium - Temptation

Филип Киркоров - Немного Жаль

Пролетна флейта

Дими земята, бяла от априлски цвят.
И флейтата на славей се задъхва,
надмогнала и тъпан, и тръби,
с висок и сочен звук се извисява
над глъхнеща далеч стрелба.
Като куршумче заблудено чуква
по лявата ми гръд една пчела...
Ранен съм от любов към всичко живо,
от обич към сокол и мравка съм ранен,
танцува ми се с тънка трепетлика,
лудува ми се с видра и сърна.
Спасен съм от горчивата самотност
на замразените от злъч очи.
Гората под крило ме приютява,
потокът мие моето лице.
При мене идват зверове и птици -
не ги е страх, играят си на жмичка с мен,
като на мъдър брат се доверяват.
Човекът за добро и обич е роден
и ще се върне в своето гнездо
след дългото изгнание в ненавистта.
Че сладко е и дивно е да страдаш,
пронизан от невинност и любов.
Когато се съедини докрай кръвта ми
със соковете на дървета и треви,
ще ме покрие крушата с цвета си,
ще ме поръси с дъхава роса...

Иван Вълев