Дъждът се смее с глас като хлапак,
намислил новата си дяволия -
помита шапки, шлифери и прах,
преструвките гримирани измива;
прегръща дръзко пъстрите поли,
по устните задъхано се стича...
Хвърли чадъра - нека да вали!
Ще можеш ли в дъжда да ме обичаш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар