Свинар и дрехар
Един забогатял свинар
балкански
поискал да се облече разкошно, по граждански,
и влязъл при един дрехар...
/Това не е за чудене... "Прогледалий слепец
далеко види!" - казал стар един мъдрец;
и изреченьето не е несправедливо./
Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,
дебел и нисък, късоврат
и едроглав - плашило живо...
Дрехопродавецът грижливо
взел мярката му - на широчина
и дължина -
облякъл го със най-изящни облекла,
жакети, рединготи и мантела... Но напразно!
За тяло толкоз неблагообразно
не би се нигде по света
намерила добра одежда; -
то не било човешки гръб,
а нещо като сложено кълбо на стълб...
Дрехарят, след като изгубил веч надежда
да вземе от планинеца пари -
показал му дюкенските врати
и рекъл му: - Върни се
от гдето си дошел, и на жена си помоли се,
като за твоите плещи
и хълбоци - да ти ушие дрешка!
Законодателю, таз басня прочети
и знай, че вред не е една природа човешка.
Например за България не мязат тез неща:
белгийски устав и закони френски,
управа шведска и наредби немски,
и други още работи, - добри, но "чуждоземски".
На българина българска е нужна простота...
На този час
у нас -
от много форми, правила, узаконенья,
от много процедури и установленья,
принесени все из далеч, -
до съдник, до съдилище човек не може веч
да доближи!... С манията си за нововъведенье
ний в ново паднахме порабощенье.*
Няма коментари:
Публикуване на коментар