Хорхе Каррера Андраде
превод: Георги Ангелов
ЦВЕТОВЕТЕ НА ХАВАНА
В ритуален танц племето на кокосовите палми
бие барабаните на листата.
Морето мига с хиляди фосфоресциращи очи.
Всеки ден този град идва на пристанището
да посреща чуждите кораби
и да зяпа гмуркачите, които изплуват,
стиснали в зъбите си монета,
хвърлена от палубата към рибата в Антилско море.
Хаванският трамвай се движи в ритъма на маракас.
Хаванските дървета са подстригани като овни.
Хаванските проспекти тичат направо през града,
докато не се натъкнат на паметник.
Жени с лица с цвят на канела и знойни пури.
Креоли в сомбреро от златиста слама,
отгледана от тропическото слънце.
Негърчета с усмивка – зрял динен резен.
Кокоси и ананаси – остатъци от пиршеството на румбата.
Топовете от парка Масео
са раззинали гладна паст
при вида на делфините, играещи в залива,
пазен от застрашително вдигнатия пръст
на замъка Ел Морро.
Двеста гвардейци ежедневно караулят
под синия поглед на Капитолия.
Квадратните томове на небостъргачите –
тук по табелите можеш лесно да се научиш
да четеш на английски.
На Двадесет и трета улица продават скъпи цветя
и светлината има оттенък на слънчево масло.
А на Осма улица полиция е открила стоманен ананас,
смъртоносните зърна на който
са зреели до прозореца на прокурора.
Но независимо от всичко,
живителната миризма на стриди се носи по Малекон
и все така е сладникав вкусът на живота в «Тропикана».
Женските бедра са изящна музика,
нежните ръце на красавиците ухаят на праскови,
въвеждайки в изкушение птиците.
Аероплан в бял фрак разсича с вентилаторите си
гъстия син зной.
Яхтите около крепостта Де ла Кабаня
дават открит урок по спокоен сън,
а параходните тръби теглят тъмната нота на дима
зад хоризонта, където скоро ще покълнат първите звезди.
И когато над Хавана се взривява
черният фугас на нощта – никой не трепва.
Само сърпът на луната увисва над града,
като банан на банановото дърво на небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар