* * *
Като запалени са очите ми.
Сякаш невидим огън гори.
Дори студените длани
не го укротяват.
Но от огъня се ражда светлина.
Ако ще се съмва в душата ми,
ще издържа на болката.
* * *
Красотата е трошлива.
И невидима.
Сянката на думата
е заключена в подсмисъла.
В тишината е коренът на звука.
* * *
Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.
Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.
Съществуването е равновесие.
Ваня Душева
Няма коментари:
Публикуване на коментар