Не ме съди, че волният ми смях
със вятъра обича да танцува,
че слънцето със чисто мъжка ласка
лице, гърди и колене целува.
Не ме съди, че полета на птиците
втъкала съм във своето сърце,
не ме съди, а знай — без тях душата ми,
като без глътка въздух, ще умре.
Не ме съди, че никога не спирам —
игрив поток във първата си пролет,
че песен във гърдите ми напира
и над света се вдига тя за полет.
Не ме съди, че младостта ми буди
и в тебе, може би,
забравен глас.
Аз лъч ще бъда, глътка, тръпка луда
и вик за обич до последен час.
Няма коментари:
Публикуване на коментар