Рогат елен във лятна жега ожаднял,
водица пийнал от спокойно езерце.
Съзрял във него своя образ и решил,
че твърде тънки, грозни са краката му;
а с хубавите си рога се възгордял.
Но гордостта му тъй била наказана:
внезапно зърнал псета, после и ловци
с широки мрежи. Втурнал се напред стремглав,
без жаждата си да е утолил. Бегът
му лек бил из полето, но в дъбравата
като навлязъл, той заплел красивите
рога в клонака. Стигнали го псетата,
а той, нещастният, си рекъл пред смъртта:
„Ех, глупав бях! Нозете ми, що укорих,
спасяваха ме. А рогата хвалени,
напротив, жалка гибел ми донесоха!“
И тъй, когато преценяваш своето,
на нищо ти недей се доверява сляпо,
недей отхвърля нищо предварително:
жестоко мамят упования напразни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар