Огън в нозете, в очите огън,
огън в сърцето.
Скачам безпаметна, дръзка, магична,
почти митична.
В унес нареждам, заклевам, моля:
„Жар накладете,
дето не гасне, не чезне, пали
огън в нозете“.
Тук да дочакам моя орисан,
мургав и жаден
с кремък в ръцете,
с прахан в очите,
вино в игрите.
Дето ми рече, нарече, врече
с кама и пръстен
десет години на жар да чакам,
да го дочакам.
Пепел в нозете, в очите пепел,
пепел в сърцето.
Двайсети огън тъжен замира,
сърце умира.
Дъще, докарай силните трупи,
дето опазих,
клада да пална,
кога пристигне —
да го достигне!
Гърди разкъсвам, сърце изваждам —
последен огън.
Жар ти разпалвам,
дъще, почакай!
Ти го дочакай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар