О, слънце на безсънните! Звезда
меланхолична с блясък на сълза!
Безсилна срещу нощни тъмнини,
ти спомняш радостта от други дни.
Тъй миналото свети: светлина
сияеща, ала без топлина.
Среднощен лъч от спомен възкресен —
чист, но далечен; светъл, но студен.
1815
Няма коментари:
Публикуване на коментар