О, мое самотно — самотно — самотно легло!
Кажете ми де е любимия, де е любимия!
И него ли виждам на кораба, неустрашимия?
Далече — далече — сред буря и тежко тегло?
О, мое самотно — самотно — самотно легло!
Възглавница втора все чака до мене оставена!
Как дългата нощ без любов се проточва, забавена!
И сякаш върба, е увиснало мойто чело.
О ти, мое тъжно и мое пустинно легло!
Най-после със сънища кротки затрупай лицето ми!
Пази ме, не давай от скръб да се скъса сърцето ми,
преди да завърши той свойто пътуване зло!
Тогава ти вече не ще си самотно легло,
веднъж да го видя до себе си тук, тържествуваща,
а след това нека издъхна от радост ликуваща!…
О, мое самотно сърце — и самотно легло!
1821
Няма коментари:
Публикуване на коментар