Пърхат по лицето ми очите ти:
по-далече от лъка на веждите,
от върха отровен на зениците,
а от ручея на бръчките
пият свобода и сили.
С мравките се спускат огладнели
в долината на гърдите,
вият се, пияни, на хармана
с двата купа тежко, младо жито,
вият се като сълза в очите ми.
Като любовен танц на еднодневки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар