Ако си мислиш

Ако си мислиш
ако си мислиш
момиче
ако си мислиш
че ще трае че ще тра-
е без край
сезонът на лю-
сезонът на лю-
сезонът на любовта
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Ако вярваш момиче
ако вярваш ах ах
че тенът ти свеж
тънкото ти кръстче
ръчичките крехки
и ноктите фини
бедрото на нимфа
крачето ти леко
ако вярваш момиче
че ще траят че ще тра-
ят без край
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Изнизват се дните
сред смях и конфети
слънца и планети
в простора кръжите
но ти мила моя
ти крачиш направо
към нещо неясно
и ей приближава
и бръчката бърза
и тлъстината
тройна брадичка
увиснала плът
Хайде събирай тогава
розите розите
розите на живота
и листицата
да са аромата
на цялото щастие
хайде сбирай тогава
но щом се мотаеш
значи много се лъжеш
момиче момиче
значи много се лъжеш

Реймон Кьоно

Газела за нечаканата любов

Федерико Гарсия Лорка

Превод от испански: Живка Балтаджиева

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно,
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

Въпреки това

Майка Тереза

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Цитати от Майка Тереза:

* Най-голямата спънка — страхът.

* Най-лесното нещо — да се заблудиш.

* Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.

* Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си.

* Най-непостижимото - да угодиш на всеки.

* Най-глупавото нещо - оправданието.

* Най-голямата грешка - да паднеш духом.

* Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.

* Коренът на всички злини - егоизмът.

* Най-хубавото развлечение - работата.

* Най-полезното нещо - опитът.

* Най-безполезното нещо - мързелът.

* Най-лошото поражение - отчаянието.

* Най-необходимото - домашното огнище.

* Най-верните приятели - родителите.

* Най-големите дарители - учителите.

* Най-добрите учители - децата.

* Най-големият ти враг - ти самият.

* Най-опасният човек - лицемерът.

* Най-лошият съветник - гневът.

* Най-коварните чувства - омразата и завистта.

* Най-голямото щастие - да си полезен на другите.

* Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.

* Най-неприятният недостатък - лошото настроение.

* От какво не можеш да избягаш - от проблемите.

* Най-първата необходимост - общуването.

* Най-краткият път - правилният.

* Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.

* Най-красивият подарък - прошката.

* Най-добрата защита - усмивката.

* Най-приятното усещане - вътрешният мир.

* Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.

* Най-голямото разочарование - предателството.

* Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.

* Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът.

* Единствената реалност - любовта.

* Най-мощната сила на света - вярата.

* Най-стимулиращият дар - надеждата.“

* „Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.“

* „Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.“

* „Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва да е по-добре и да е по-щастлив.“

* „Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.“

* „По кръв аз съм албанка. По гражданство — индийка. По вяра — католическа монахиня. Колкото до моето призвание, аз принадлежа на света. Колкото до моето сърце — аз принадлежа изцяло на Сърцето на Исус.“

* „Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.“

* „Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.“

* „Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.“

* „Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.“

Седемте тайни на Майка Тереза

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът “светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Коледна приказка за Надеждата

Емануела Карастоянова

Елени е моя съседка. Работи в магазинчето за хранителни продукти до блока, в който живея. Всеки ден я виждам да говори с хората в магазина и всеки път е много общителна. Днес обаче е различна. По-весела и по-оптимистично настроена, сякаш очакваща нещо да се случи. Знам, че напоследък е влюбена, макар и нещастно. Отбих се в магазина, не за друго, а просто да си поговорим. Защото има нещо много интригуващо в думите, разменени малко преди настъпването на големи празници. Такива като Бъдни вечер и Коледа.
Елени ме поздрави радостно сякаш не ме беше виждала отдавна, а клиента попита какво иска да купи толкова превъзбудено, че дори не изслуша докрай отговора му. Въпреки „зрялата” си възраст Елени от доста време е нещастно влюбена в един мъж, който обаче не я търсел достатъчно често по телефона и все тя трябвало да поема инициативата…А на нея й се искало той да прави първите стъпки и да е по-романтичен с нея…
Историята на Елени знам почти на изуст, този път обаче й пожелах Коледа и Новата Година да накарат този инатлив тип да се размърда. Елени с лека въздишка ми каза „Не мисля че нещо ще се промени, но да видим… Да не губим надежда!”
НАДЕЖДА! – помислих си вътрешно аз…Да, Надежда! Човек никога не спира да се надява. Особено по време на празници. Излязох от магазина на моята съседка Елени с приповдигнато настроение и се упътих към центъра на Атина на среща с Нея - надеждата.
Спрях за малко пред входа на кварталния театър Илисия. Тук в по-обичаен ден човек може да срещне много артисти. Днес обаче нямаше никой. Само един старец. На старата си алуминиева тепсия той бавно обръща един по един едри печени кестени. Купих си няколко и го попитах защо в този празничен ден стои навън и продава? Едва ли някой ще си купи кестени точно днес.
„Какво да правя, моето момиче! Хора няма. Но може и някой да мине, някой като теб и да си купи…” Старецът не спомена за надежда, но тя беше в светещите му очи. Тя - Надеждата затопли сбръчканото му лице с мека, неподправена усмивка.
Поех по широкия път към центъра на града и захрупах щастливо кестените. Замислих се за стареца и за надеждата.
И за някои реплики, които хората обичаме да повтаряме често като „надежди - говежди” или „много хубаво не е на хубаво” и ми стана жал за самата НАДЕЖДА. Да не вземе да си тръгне. Защото какво друго, ако не надеждата би могло да крепи човека? И колко страховит би бил без нея светът!
Южното слънце грееше и ме разсейваше от мисълта за коледна атмосфера. Вместо сняг по клоните на дърветата висяха портокали, а вместо деца с шейни около мен фучаха мотори. Но все пак, само след малко ще е Коледа. А Коледа е надежда за всеки. И кой е казал, че тя е старомодно понятие…? И че на нея се опират само глупците?
„Предпочитам да ми липсва успех, отколкото вяра” е казал Сенека, а аз бих добавила и надежда. Мисля, че тя дори трябва да е на мода. Ако ли не, трябва незабавно някой да я въведе.

На всички читатели на GRREPORTER посвещаваме стиха на Джани Родари „Надежда” и пожелаваме Тя -надеждата да заискри в сърцата им като коледен бенгалски огън.

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал…познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
Колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда
бих му дал без да плаща дори
всичката своя надежда.

Коледа в сърцата

"Запомнете, че ако не можете да откриете Коледа в сърцата си, няма да я намерите под Коледното дърво"

Шарлот Карпентър, американска актриса

Walking in the air - Nightwish

Празнувайте с любов!

Дар от сърце

Любов

Има само един път към рая.На Земята го наричаме любов.

Карън Голдмън

Касида за тъмните гълъби

Федерико Гарсия Лорка

Превод от испански: Живка Балтаджиева

На Клаудио Гийен Сред клоните на лавъра видях два тъмни гълъба. Единият бе слънцето, а другият – луната. „Съседи мои, казах аз, где гробът ми остава?” „В моята диря” – слънцето рече. „На глътката ми” – луната продума. И аз, който вървях, вървях до кръст вкопан в земята, видях орлици две от сняг и девойка гола. Едната беше другата и никоя девойката. „Орлици мои, казах аз, где гробът ми остава” „В моята диря” – слънцето рече. „На глътката ми” – луната продума. Сред клоните на лавъра видях два голи гълъба. Единият бе другият и двата бяха никой.

---

^* Касида - поетичен жанр с арабско-персийски произход, обозначаващ тържествено хвалебствено стихотворение

Като по чудо

Жак Превер

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.





Джорджия Скот

Всеки миг е безценно съкровище

В Китай разказват как веднъж някакъв важен придворен отишъл за съвет при един знаменит мъдрец. Попитал го: "Как трябва да прекарвам времето си?" Той чувствал, че дните му са посветени на суетата, и се опитвал да седи неподвижно, за да се сдобие с покой и да заслужи славата на солиден човек.
Мъдрецът написал няколко йероглифа на листче и го подал на сановника. Тами пишело: "Ти сам си се заключил в окови, а искаш от мен ключа за тях. Ако ти кажа - продължавяй със суетата, ще ми повярваш. А ако ти кажа - предай се на съзерцание, също ще ми повярваш. Аз не мога да направя твоя избор вместо теб. Само едно помни: всеки миг е безценно съкровище. Нито един ден не ще се повтори."

Твойта истина - това е красота и красотата истина е - запомни , човече!

И ти не ще догониш никой път мигът мечтан - целувката, но не жали напусто; не ще увехне тя, макар да страда твойта плът, ти влюбен ще пребъдеш...

Ода на гръцката ваза

Джон Кийдс

I

Ти, млада, незачената невясто на покоя,

отгледа те забравата и времето безбрежно;

ти, горска летописнице, кой в слово, в рима кой е

създал сред нас история по-дъхава, по-нежна?

Каква легенда в теб витае, лавролистен съд?

дали за божества, или за хора простосмъртни,

или за храм в полята на Аркадския простор?

Що за герои, богове? И деви непристъпни?

Що за гонитба, страст и бягство с разтуптяна гръд?

Какви тръби, дайрета? Що за луд възторг?

II

Пленяват чути песни, ала как е дивна тая

нечута песен! Затова свири, тръба, в захлас;

услаждай не слуха, не сетивата — а в омая

със своя химн духа обвей и пей без звук, без глас.

Прекрасен момко под дъба, запели, твоите устни

не ще замлъкнат, нито мраз листата ще пропъди;

любовнико, а ти — не ще догониш никой път

мигът мечтан — целувката, но не жали напусто;

не ще увехне тя, макар да страда твойта плът,

ти влюбен ще пребъдеш, тя прекрасна ще пребъде!

III

О, дървеса благословени! О, завидна орис!

Безсмъртна пролет разлюлява кичести върхари;

благословен свирачо — неуморен песнотворец,

завинаги ще пееш ти с ликуваща цафара;

благословена триж любов! Със вечните огньове

ти ще даряваш миг след миг изгаряща възхита,

неизтощим копнеж по теб, задъхан, вечно млад;

над всяка земна страст си, над тлетворните любови,

връхлитащи духа с клеймо на горест и пресита —

с чело изпепелено, с гърло сгърчено от жад.

IV

Какъв народ за жертвата свещена там пристига?

О, жрецо тайнствен — чий олтар, кой бог, кому е дан

юницата, що в небесата жален глас издига

и всеки хълбок е обкичен с хвойна и бръшлян?

Кой град е? Там река или море талази мята?

Или сред мирен кът планински градската стена

напущат тия — стари, млади — в утрин благочестна?

Ти, малък град, безлюдна ще е вечно тишината

на улиците твои; да разкаже ни една

душа защо си пуст, отнийде тук не ще се весне.

V

Атинска форма! О, непостижим овал! Населен

с герои и със деви — ваян в мрамор хоровод;

с клонаци и треви, под стъпки стръкове навели;

тих съд, пред тебе разумът е ням, не дава плод —

като пред вечността: какъв замръзнал пасторал!

Когато свърши времето ни, пътят ни обречен,

ти ще пребъдеш тук всред нова скръб и суета,

ти, спътнице на смъртните — безсмъртен идеал,

ни казваш: твойта истина — това е красота

и красотата истина е — запомни, човече!