петък, 22 януари 2010 г.

* * * - Ester




Вървейки до теб,
сърцето ми пее.
Сякаш цялата светя,
а на челото ми -
с главни букви -
пише "КРАСИВА".
Колко ли първи погледи
са се влюбвали в мене...
неподозиращи, че страдам
от любовно късогледство.

Poetry

неделя, 10 януари 2010 г.

Цинобърова чаша



Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм нова.

Потърсих Зимата
и гледам Нищото в очите.
А в него Истината виждам.
Зима,
Нищо,
Истина
е все едно.
Но ето -
идва нещо цветно-
в цинобърова чаша
чародей налива вино.
Небесни капки плисват,
лъщят и елексир са -
топлата земя оплождат
и в кехлибарена позлата
луната сънна ме прегръща.

Изхвърлям
старата си
змийска кожа -
сега съм истинска!

вторник, 5 януари 2010 г.

***


Снощи търсих в несвяст
онзи, който не беше в леглото ми.
И намерих поема
за онзи, когото обича душата ми.

Кети Бозукова

ОГРАБВАНЕ



Мария Виктория Атенсия

От испански: Рада Панчовска

Припирах да градя, защото не беше възможно
да оставя без необходимото убежище илюзии,
изпипвани с такава вяра. Израстваха му стените
с нежната спешност на цимента и на розата.
Славно бе да гледаш свършената работа,
осигуреният мир да вярваш в несъмненото.

Но оставиха само витрини и стъклени похлупаци
и шкафа, в който държа най-обичната си дреха:
роклята, която носех на последния си рожден ден
и която няма да краси снагата ми като преди.
Да ми я изтръгнат също ще се върнат в мрака.
(Време е да се науча да умирам постепенно.)

МАРИАНЕ



Илзе Айхингер

Превод от немски: Федя Филкова

Утеха е за мен,
че в тези златни нощи
спи дете.
Че неговият дъх покрай златарницата преминава
и неговото слънце
още в ранно утро
с петела и кокошките
над росната трева изгрява

неделя, 3 януари 2010 г.

ЖИТЕЙСКИ СЕЗОНИ



Моя пролет - нахална и млада
гордо вървиш сред сребриста гора
и цветя и дървета се кланят
пред твоята неземна красота.

Мое лято - усмихната приказка
с дъх на море, окосена трева,
сбъднати сънища, горящи огньове
от вълшебства и красота.

Моя есен - цветна и зряла
с пурпурен залез и златна луна,
пълна с увереност, носеща сила
на победата над вечността.

Моя зима - снежна и бяла
тихо спускаш мъгла от опал,
но и в теб аз пак мечтая
за чисто човешките земни неща.

Да бъда във всички сезони умея
да бъда и горда, и зряла, и с дъх на море,
да съм вълшебна, горяща и пълна с радост,
защото орисана съм с ЛЮБОВ!




автор: rossi23

Мащерка в гривите на дивите коне




" Не заспивай, когато умират звезди, светът е за двама ... "

Можеш да бъдеш само с един,
дори когато мислите ти са
подивели коне
и препускат по
нацъфтели поляни,
за да оберат росата
с гривите си...
Преди сърцето ти да спре
знаеш, че само един
може онази тънка линия
да хване и
да я начупва
(забранявайки й да се
предаде в черта),
да ти крещи
и да те връща от (Не)битието.
Ел.кардиограмата
не може чувствата ти
да предаде,
когато сама се предаваш,
а той къса облаците в небето,
за да ти просветне
и тихо дъжд да завали,
топъл дъжд, който да
смесиш с` сълзите...
Ех, момиче -
(на 16 и на 100 и две...)
има още на дъното
на чашата
недопито.

Автор:
Aspasia
Vulnerant omnes ,ultima necat.
Code Name: Lilith