понеделник, 31 август 2009 г.

сряда, 26 август 2009 г.

вторник, 25 август 2009 г.

Дар от сърце

Дар от Сърце. Приказка за 3 ореха.








Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.

Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.

Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:

– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.

Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

– Какви са печалбите?

– Добри са – отговорил средният брат.

– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.

Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.

– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.

– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.

Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.

Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.

– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.

Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.

Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце

Кого виждаш в огледалото?

Кого виждаш в огледалото?







Когато получиш това, което желаеш в живота,
И светът те направи крал само за ден,
Тогава отиди до огледалото и се огледай
И чуй какво ще каже човекът от там.




Той не е твоята майка, баща или съпруга,
Чиито преценки за теб да хвърлиш.



Човекът, чиято присъда значи
Най-много в твоя живот,
Е човекът, гледащ те обратно от огледалото.



Той е човекът, когото трябва да задоволиш!
Нямат значение останалите,
Защото той е с теб до самия ти край.



И ти ще си изкарал
Най-опасният и труден изпит,
Ако човекът в огледалото е твоят приятел.



Ти можеш да мислиш, че си прекрасен,
Но човекът в огледалото казва - не струваш,
Щом не можеш да погледнеш право в очите му.



Ти можеш да лъжеш целия свят в продължение на много години
И да получаваш потупване, откъдето преминеш,
Но накрая ще имаш болка в сърцето и сълзи в очите,
Ако ти си измамил човекът в огледалото.




* * *

Няма да те питам,
кого виждаш Ти в твоето огледало...
Само ще ти пожелая
от там винаги да те гледа
един усмихнат и щастлив човек,
когото да чувстваш като свой приятел!

Усмихвай се!


Усмихвам се!

Можеш...

Можеш...

Можеш...

Можеш
да плачеш за това, че тя си е отишла...
Или да се усмихнеш за това, че си я имал!

Можеш
да затвориш очи и да се молиш тя да се върне...
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!

Сърцето ти
може да е пусто, защото не можеш да я видиш...
Но може и да го напълниш с любовта,
която си изпитвал към нея!

Можеш
да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера...
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!

Можеш
да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко...
Или да направиш това, което тя винаги е искала:

Да се усмихваш,
да отвориш очи и
да продължиш напред!

Любовта няма да те направи силен.
Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш!

Една притча за възлите

Една Притча за Възлите.




Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка. Kрасива копринена кърпа. Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти си : кърпа с пет възела. Тези възли са : Aгресивност. Aлчност. Лъжливост. Неосъзнатост и Егоизъм.

След това Буда казал :
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?

Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати. Някой възкликнал :
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати.

След това попитал :
— Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил :
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите.

Той разгледал кърпата и казал :
— Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли.

Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите.
Един след друг.

Една семейна притча

Една семейна притча




Имало едно време... един Мъж и една Жена.
Те живели заедно в продължение на 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка. Тя правела това всеки ден, ритуалът отдавна се бил превърнал в традиция за семейството им. На закуска, както винаги жената разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка. Но в следващия миг ръката й се спряла...


Помислила си:

"В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката. За нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство. Толкова сили и здраве отдадох на семейството ни, така че имам това право..."

Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!

Мъжът й, поемайки питката, й казал:

- Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи...

Живот в розово

понеделник, 24 август 2009 г.

Достигнала съм до залеза.
Значи скоро трябва да дойде изгрева!
И да ми е весело!
Няма как иначе:
Всичко започва, когато всичко загубя!
Утре ще ми е хубаво!
"Един малчуган ще подсвирне доволен утре!
И нашите сърца ще бъдат пълни с пролет утре!
Всичко започва, когато всичко загубя!"

неделя, 23 август 2009 г.

Морето

Вие в кой списък сте?

Вие в кой списък сте?



Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си.
Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Мистично

Човекът, който не вярвал в любовта

История за човека, който не вярвал в любовта
 Той бил съвсем обикновен, досущ като вас и мен, отличавал го само начинът му на мислене: този човек смятал, че любовта не съществува. Разбира се, имал достатъчно опит в търсенето на любов и бил наблюдавал хората около себе си. Голяма част от живота му преминала в опити да намери любов, само за да открие, че тя не съществува.

Където и да отидел, разправял на хората, че любовта е измислица на поетите и религиите, с която да манипулират податливите умове на хората, да ги контролират, да ги накарат да вярват. Казвал, че любовта не е реална и затова никой не може да намери любов, колкото и да търси.

Този човек бил много интелигентен и невероятно убедителен. Четял много книги, посещавал най-добрите университети и станал уважаван учен. Можел да се изправи на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му била извънредно силна. Казвал, че любовта прилича на опиат; предизвиква еуфория, но създава зависимост.

Може силно да се пристрастиш към любовта, но какво ще стане, ако не получиш дневната си доза? Точно като с наркотиците, имаш нужда от всекидневна доза.


Казвал, че повечето интимни връзки напомнят отношенията между наркоман и пласьор. Изпитващият по-силна нужда е като наркомана; изпитващият по-слаба нужда е като пласьора. По-малко нуждаещият се контролира връзката. Едва ли ще ви е трудно да схванете това, тъй като обикновено във всяка връзка единият обича силно, а другият – не, и затова се възползва от онзи, който му поднася сърцето си. Можете да разберете как се манипулират един друг, какви са действията и реакциите им, и те са досущ като при пласьор и наркоман.

Наркоманът, пристрастеният, живее в постоянен страх, че може да не получи следващата доза любов или наркотик. Той си мисли: „Какво ще правя, ако ме изостави?” Този страх го принуждава да се държи собственически: „Това е мое!” Става ревнив и взискателен поради страха да не бъде лишен от следващата доза. Пласьорът може да контролира и манипулира нуждаещия се от наркотик, като му дава повече дози, по-малко дози или изобщо престане да му ги дава. Нуждаещият се напълно капитулира и е готов да направи всичко, за да не бъде изоставен.

Човекът продължавал, обяснявайки на всички защо любовта не съществува. „Така наречената „любов” е само връзка, почиваща върху страха и контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която твърдят, че изпитват? Няма любов. Младите двойки си дават много обещания пред Бога, пред семействата и приятелите си: да останат заедно завинаги, да се обичат и уважават, да се подкрепят в добро и в зло. Заричат се да се обичат и почитат и дават още и още обещания. Изумителното е, че наистина вярват в тези обещания. Но след брака – седмица, месец или няколко месеца по-късно – става ясно, че никое от тези обещания не се спазва.

Виждате борба за контрол, целяща да изясни кой кого ще манипулира. Кой ще бъде пласьорът и кой – пристрастеният? Забелязвате, че няколко месеца по-късно уважението, което са се зарекли да изпитват един към друг, липсва. Можете да видите раздразнението им, как се нараняват, малко по малко, и емоционалната отрова, расте ли расте, докато някак неусетно любовта изчезне. Остават заедно, защото се боят от самотата, от критиките и неодобрението на другите и от собственото си неодобрение и критики. Но къде е любовта?” Той разказвал, че е виждал много възрастни двойки, живели заедно в продължение на тридесет, четиридесет, петдесет години, и те били много горди, че са останали заедно през всичките тези години.

Но говорели за връзката си по следния начин: „Преживяхме брака”. Това означава, че единият от тях се е подчинил на другия; в определен момент се е предал и е решил да понася страданието. Онзи с по-силната воля и по-слабата нужда е спечелил битката, но къде е пламъкът, който наричат любов? Отнасят се един към друг като към вещи: „Тя е моя”; „Той е мой”.

Човекът не спирал да изрежда всички доводи в полза на твърдението си, че любовта не съществува, и казвал на слушателите си: „Вече съм правил всичко това. Повече няма да позволя някой да манипулира ума ми и да контролира живота ми в името на любовта”. Доводите му били напълно логични и думите му убедили много хора. Любовта не съществува.

После един ден мъжът се разхождал в парка и там на една пейка седяла красива жена и плачела. Като я видял да плаче, той почувствал любопитство. Седнал до нея и я попитал дали може да ѝ помогне. Поинтересувал се защо плаче. Можете да си представите изненадата му, когато тя отвърнала, че плаче, защото любовта не съществува. „Това е изумително – рекъл той, – жена, която смята, че любовта не съществува!” Разбира се, пожелал да научи повече за нея.

– Защо казвате, че любовта не съществува? – попитал той.

– Ами, това е дълга история – отвърнала тя. – Омъжих се много млада с цялата любов, с всичките илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се да си бъдем верни, да се уважаваме и почитаме, и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях всеотдайната съпруга, която се грижеше за децата и дома. Съпругът ми продължи да гради кариерата си и за него успехът и положението му извън дома бяха по-важни от семейството. Изгуби уважение към мен и аз изгубих уважение към него. Наранявахме се и в определен момент аз открих, че не го обичам и че той също не ме обича. Но децата имаха нужда от баща и това беше извинението ми да остана и да правя каквото мога, за да го подкрепям. Сега децата пораснаха и напуснаха дома. Вече нямам извинение да
оставам с него. Няма уважение, няма нежност. Знам, че дори да намеря някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да търсиш нещо несъществуващо;. Ето затова плача.

Разбирайки я много добре, той я прегърнал и рекъл:

– Права сте; любовта не съществува. Търсим любов, отваряме сърцето си и ставаме уязвими, само за да се сблъскаме със себичност. Това ни наранява, дори и да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко връзки ще имаме; нещата се повтарят отново и отново. Защо изобщо да търсим любовта?

Те толкова си приличали, че станали много добри приятели. Имали чудесна връзка. Уважавали се и никога не се обиждали. Каквото и да предприемели заедно, чувствали се щастливи. Нямало завист или ревност, нямало командване и собственическо чувство. Връзката им продължавала да се развива. Обичали да са заедно, защото когато били заедно, истински се забавлявали. Когато били разделени, липсвали един на друг.

Един ден, когато мъжът отсъствал от града, му хрумнала най-странната мисъл. „Хмм – помислил си той, – може би това, което изпитвам към нея, е любов. Но то е толкова различно от всичко, което съм преживявал досега. Не е каквото го описват поетите, нито пък религията, защото не се чувствам отговорен за нея. Не взимам нищо от нея, не изпитвам нужда тя да се грижи за мен; не желая да я обвинявам за трудностите си или да изкарвам недоволството си върху нея. Прекарваме си чудесно заедно; приятно ни е един с друг. Уважавам начина ѝ на мислене, чувствата ѝ. Тя не ме смущава и изобщо не ме притеснява. Не изпитвам ревност, когато е с други хора; не завиждам на успехите ѝ. Може би любовта Все пак съществува, но не е това, което хората си мислят.”

Нямал търпение да се върне у дома и да поговори с нея, да ѝ разкаже за странната си идея. Веднага, щом заговорил, тя казала: „Знам точно за какво говориш. Същата мисъл ми хрумна още отдавна, но не исках да я споделям с теб, защото знам, че не вярваш в любовта. Може би любовта наистина съществува, но не е каквато си я представяме”. Решили да станат любовници и да заживеят заедно и
изумителното е, че нещата не се променили. Продължавали да се уважават, да се подкрепят и любовта им ставала все по-силна. Дори най-обикновените неща изпълвали сърцата им с обич, защото били невероятно щастливи.

Сърцето на мъжа било толкова преизпълнено с любовта, която изпитвал, че една нощ се случило истинско чудо. Той гледал звездите и открил най-красивата сред тях, и любовта му била толкова силна, че звездата започнала да се спуска от небето и скоро се озовала в ръцете му. Тогава се случило второ чудо и душата му се сляла със звездата. Той бил неимоверно щастлив и нямал търпение да отиде при жената и да положи звездата в ръцете ѝ, за да ѝ докаже любовта си. Но щом положил звездата в ръцете й, жената за миг изпитала съмнение. Тази любов била изумителна и в същия миг звездата пад- нала от ръцете ѝ и се разбила на милиони парченца.

Сега един старец броди по света и се кълне, че любовта не съществува. А една красива старица чака в дома си един мъж и рони сълзи за рая, който някога притежавала, но загубила заради миг колебание. Това е историята за човека, който не вярвал в любовта. Кой от тях сгрешил? Искате ли да познаете какво се объркало? Грешката била на мъжа, който си мислел, че може да даде на жената своето щастие. Звездата била неговото щастие, а грешката му – че сложил щастието си в ръцете ѝ. Щастието никога не идва отвън. Той бил щастлив заради извиращата от сърцето му любов; тя била щастлива заради извиращата от сърцето ѝ любов. Но щом той я направил отговорна за своето щастие, тя разбила звездата, защото не можела да носи отговорността за щастието му.

Независимо колко го обичала, жената не би могла да го направи щастлив, защото не би могла да знае какво е в ума му. Не би могла да отгатне очакванията му, защото не би могла да познава сънищата му.

Ако вземете щастието си и го положите в нечии ръце, рано или късно този човек ще го унищожи. Ако подарите щастието си на някого, той винаги може да го отнесе със себе си. А щом щастието може да идва само отвътре и е плод на вашата любов, значи вие сами сте отговорни за щастието си. Не бива да натоварваме някого с отговорността за нашето щастие, но когато застанем пред олтара, първо си разменяме пръстени. Полагаме своята звезда в ръцете на другия, очаквайки той да ни направи щастливи, а ние – него. Все едно колко обичате някого, никога няма да бъдете онова, което той иска да бъдете. Това е грешката, която повечето от нас правят от самото начало. Разчитаме за своето щастие на партньора си, а така не става. Даваме всички онези обещания, които не можем да спазим, и се обричаме на провал.

Бръсначът

Бръсначът – басня от Леонардо да Винчи


Един ден, като излезе на слънце от своята дръжка, която му служеше за калъф, бръсначът видя, че слънцето се отразява в неговото тяло; от което нещо се възгордя във висша степен и като се обърна назад с мисълта си, тъй започна да говори на себе си:

— Нима ще се върна аз в онази бръснарница, от която излязох неотдавна? Разбира се, че не. Опазили ме боговете да допусна сияйна хубост като моята да прояви такава душевна низост! Страшна глупост ще извърша, ако продължа да се занимавам с ръчен труд, като бръсна сапунисаните бради на простите селяци. Нима това тяло е създадено за подобни занимания? Аз ще си намеря едно скришно местенце и там в спокойна почивка ще прекарам живота си.

И така, след като живя скрит няколко месена, бръсначът отново излезе на открито. И като се измъкна от калъфа си, видя, че е станал подобен на ръждясал трион и че повърхността му вече не отразява сияйното слънце. Със закъсняло разкаяние оплака той непоправимата беда, говорейки си така:

— О, колко по-добре щеше да бъде, ако бях упражнявал в ръката на бръснаря някога така наточеното си острие! Къде е блестящата му повърхност сега? Грозната и отвратителна ръжда я е похабила!

Подобна е участта на умовете, които, вместо да се упражняват, се отдават на леност. И които досущ като споменатия бръснач губят остротата си и ръждата на невежеството уврежда тяхната форма.

Морето

Поука

Няма нужда да гледаш надалеч,
за да зърнеш някакво чудо.
Какво по-необикновено от гъсеницата,
която се превръща в пеперуда,
жълтъкът - в пиле,
жълъдът - в могъщ дъб?

Хорас Джаксън Браун

събота, 15 август 2009 г.

Доверието

Доверието нека надделее!

***
Доверието нека надделее!
И в нашите объркани сърца
Любов да подарим е по-добре,
отколкото да свикнем да живеем
без всякаква мечта!

Ноел Кауърд

Танц

Нощна песен

НОЩНА ПЕСЕН

Нощ е: сега говорят по-високо всички бликащи извори. Също и моята душа е бликаш извор.
Нощ е: едва сега се пробуждат Всички песни на Влюбените, и моята душа е песен на влюбен.
Нещо неутолено, неутолимо има В мене: то иска да заговори. Жажда за любов има в мене, самата тя говори с езика на любовта.
Светлина съм аз, ах, де да бях нощ! Но това е моята самотност, че съм опасан от светлина...
Ала аз живея в собствената си светлина, аз поглъщам отново пламъците, лумнали от мене.
Аз не познавам щастието на получаващия; и често съм си мечтал за това, че кражбата е сигурно по-благословена от получаването.
Това е моята бедност, че ръката ми нивга не почива от даване на дарове; това е моята завист, че виждам чакащи очи и светли нощи на копнеж...
Къде изчезна сълзата от окото ми и цъфтежът на сърцето ми? О, самотност на всички дарители! О, мълчаливост на всички светещи!
Много слънца кръжат в пустото пространство: на всичко тъмно те говорят със своята светлина — по отношение на мене те мълчат...
Нощ е: ах, защо трябва да бъде светлина! и жажда за нещата от нощта! и самотност!
Нощ е: като извор от глъбините блика от мене желанието ми -желая да говоря.
Нощ е: сега говорят по-високо всички бликащи извори. Също и моята душа е бликащ извор.
Нощ е: сега се пробуждат всички песни на Влюбените. И моята душа е песен на Влюбен.
... Тъй пееше Заратустра.

Уважението и дългът

 Уважението и дългът

"Само хора, които не заслужават уважение, искат да бъдат уважавани. Тези, които заслужават уважение, го получават. То е просто естествено. Но да го превръщаш в задължение е грозно."

"Непрекъснато са ви казвали, че дългът е една велика ценност. Всъщност това е псувня, мръсна дума. Ако обичаш жена си, защото това е твой дълг, значи не я обичаш. Ти обичаш дълга си, а не жена си. Ако обичаш майка си, защото това е твой дълг, значи не обичаш майка си. Дългът унищожава всичко прекрасно в човека - любовта, състраданието, радостта. Хората дори се смеят по задължение."

 Ошо

петък, 14 август 2009 г.

Ошо за "Трите метаморфози"

Ошо за "Трите метаморфози...":

ЗАРАТУСТРА РАЗДЕЛЯ еволюцията на съзнанието на три символа: камила, лъв и дете. Камилата е товарно животно, което е готово да бъде заробено и никога не се бунтува. Тя никога не може да каже „не". Камилата е вярващ, последовател, верен роб. Тя е най-низшето в човешкото съзнание.
Лъвът е революция.
Началото на революцията е едно свещено „не".
В съзнанието на камилата винаги има нужда някой да я води и да й казва: „Трябва да правиш това." Тя има нужда от Десетте Божи заповеди. Тя има нужда от всички религии, всички свещеници и всички свети писания, защото не може да се осланя на себе си. Тя няма смелост, няма душа, няма копнеж за свобода. Тя е послушна.
Лъвът е копнеж към свободата, желание за разрушаване на всички затвори. Лъвът няма нужда от никакъв водач; той е достатъчен сам за себе си. Той на никого няма да позволи да му казва: „Длъжен си" - това е обидно за неговата гордост. Той може да каже само: „Аз искам". Лъвът означава отговорност и едно огромно усилие за излизане от оковите.
Но дори и лъвът не е най-високият връх в човешкото израстване. Най-високият връх е тогава, когато лъвът също премине през метаморфоза и се превърне в дете. Детето е невинност. То не е послушание, не е непослушание; то не е вярване, не е невярване - то е чисто упование, то е едно свещено „да" на съществуванието, на живота и на всичко, което той съдържа.
Детето е самият връх на чистотата, на искреността, на автентичността, на възприемчивостта и на отвореността към съществуванието. Тези символи са много красиви.

Момиче

четвъртък, 13 август 2009 г.

За трите метаморфози

ЗА ТРИТЕ МЕТАМОРФОЗИ



Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете.
Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава уважение и страхопочитание: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.
- Що е тежко! - така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
— Що е най-тежко бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш гордостта си?...
Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа?Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?...
Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас?
Тялото, това най-тежко бреме,  издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
Ала в най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да си извозва и господар да стане в своята собствена пустиня.
Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с Великия змей.
Кой е Великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!" се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам!"
"Длъжен си" лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей, и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!"
Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори:
„Всяка ценност на нещата най-могъщият от всички змейове: блести по мен.
Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност - това съм аз! Наистина не бива да има вече никакво „Аз искам"!" Тъй рече змеят.
Братя мои! Защо е необходим лъв в духа? Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочитание?
Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество - това е в състояние да осъществи мощта на лъва.
Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не" дори и пред дълга-за това, братя мои, се изисква лъв.
Да си извоюваш правото на нови ценности — това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочитание дух...
Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си", докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да загребе  свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.
Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като лъвът не е смогнал да го направи? Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?
Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, едно свещено „Да".
Да, братя мои, за играта на сътворението е нужно свещеното „Да". Духът иска  своята воля, разделеният от света дух спечелва свой собствен свят.
Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете.
... Тъй рече Заратустра.
Из "Тъй рече Заратустра" - Фр. Ницше

Отдаване

Огледалото

Огледалото - Шарл Бодлер

   Влиза някакъв ужасен грозник и се оглежда в огледалото.
   -Защо се оглеждате, когато това Ви е може би неприятно?
   Ужасният грозник ми отвърна:
   -Господине, съгласно безсмъртните принципи на 89-а, всички хора имат равни права; тъй че аз имам право да се оглеждам. Приятно ли ми е, или не - това си е моя работа.
   От гледна точка на здравия разум аз несъмнено бях прав; но по силата на закона - правото беше на негова страна.

Старата лисица

СТАРАТА ЛИСИЦА

Просветленият мъдрец Ден Ху Ве по повод учениците си имал навика да казва:
-Старата лисица ще научи повече от младия простак, отколкото младият простак се надява да научи от старата лисица.

Надеждата

НАДЕЖДАТА

(притча от Ошо)

Не погивай в капана на надеждата, не се увличай от идеята, че помощта идва отвън. Никой друг не възнамерява да удовлетворява твоите надежди. Това става вътре в теб.

Един ловец се заблудил в джунглата. За три дена той не срещнал никого и изпадал във все по-голямо отчаяние-три дена без храна и вода, без сън, в страх сред много хищни животни. На четвъртия ден видял човек, седящ под едно дърво, скочил към него, изпълнен с щастие и започнал да крещи:
-Каква радост!
И другият го прегръщал и двамата били много много щастливи.
След това започнали да се разпитват защо са в такъв екстаз. Първият казал:
-Аз се заблудих и се надявах да срещна някого.
-Аз също се заблудих-казал другият-и се надявах да срещна някого. Но ако и двамата сме се заблудили, за какво се радваме? Сега просто сме се заблудили заедно

сряда, 12 август 2009 г.

Костенурка и скорпион

КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!?
-Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

Луна

Декаданс

Томление

Томление - Пол Верлен

Аз съм Империята в края на свoя декаданс.
Тя гледа: варварите бели и снажни приближават,
а нежни акростихи поетите й съчиняват
със стил от пищно злато и слънчев шемет изтъкан.

Сама душа - и дух, без жалост, в томление скован.
Далеч там нейде, казват, битки свирепи прогърмяват.
О, да не можеш - немощен, с желания, що доизтляват
о, да не искаш да разцъфтиш сред тоз живот без блян.

О, да не искаш, да не можеш тъй да умреш поне.
Ах, всичко е допито! - Мила, смехът ти потъмне.
Ах, всичко е допито! всичко изядено!... И толкоз.

И само - мадригал безсмислен със вино измърсен,
и само - раб безочлив, който изпъжда те без свян,
и само - скука безпределна и тягостна до болка!

 превод: Гео Милев

На изгряващия месец

НА ИЗГРЯВАЩИЯ МЕСЕЦ


Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик?

Виждаш, сълзите потичат:
Блясваш с лъч като звезда!
Казваш ми, че ме обичат,
Но далеч е още Тя.

Хайде, прекоси небето
В орбита от чистота!
Нищо, че боли сърцето,
Преблажена е нощта.

1828



© Йохан Волфганг Гьоте

Ако си мислиш

Ако ще се съмва в душата ми...

* * *

Като запалени са очите ми.
Сякаш невидим огън гори.
Дори студените длани
не го укротяват.

Но от огъня се ражда светлина.

Ако ще се съмва в душата ми,
ще издържа на болката.


* * *

Красотата е трошлива.
И невидима.

Сянката на думата
е заключена в подсмисъла.

В тишината е коренът на звука.


* * *

Всяко нещо, до което се докосваме,
ни дава частица от себе си.

Всяко нещо, до което се докосваме,
взема частица от нас.

Съществуването е равновесие.

Ваня Душева

Спомен ... очакване

Ако мисълта ти високо не лети...

* * *

Ако жените недружно запяват,
значи труп се изнася от двора…
Ако мутрата ти е подута здраво,
значи е било весело вчера…

Ако мисълта ти високо не лети,
значи в сърцето няма огън.
Ако в шепата снегът не се топи,
значи мъртва е тази длан.

Ако си умрял, но си ходиш като вчера,
ако си се предал, залюбвайки враг,
значи славата като последна надежда
ще те застави да възкръснеш пак.

Аркадий Кутилов

понеделник, 10 август 2009 г.

Най-красивата жена в града

Най-красивата жена в града - Чарлз Буковски


От пет сестри Кас беше най-младата и най-красивата. Кас беше най-красивата жена в града. Полу-индианка, с гъвкаво и странно тяло, с тяло змийско и огнено, и с очи, които му отиваха. Беше дух, затворен в лампа, но неможещ да бъде задържан в нея. Косите й бяха черни, дълги и копринени, със свой собствен живот, така както и тялото й. Кас или имаше прекрасно настроение, или въобще нямаше. Никога не беше равнодушна. Някои я мислеха за луда. Глупаците го мислеха. Глупаците никога нямаше да разберат Кас. Мъжете смятаха, че тя е просто една машина за секс и пет пари не даваха дали е смахната или не. А Кас танцуваше, флиртуваше, целуваше мъжете, но щом дойдеше време да го прави с тях, Кас винаги намираше начин да им се изплъзне и да офейка.
Сестрите й я обвиняваха, че съсипва красотата си и че въобще не използва ума си, а Кас имаше и ум, и душа: рисуваше, танцуваше, пeeше, правеше някакви малки фигурки от глина, а когато някой носеше в сърцето или в тялото си рана, Кас искрено страдаше за него. Просто умът й беше нещо различно, умът й просто не беше практичен. Сестрите й я ревнуваха, защото привличаше техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Най-често беше добра с по-грозните. От красавците се гнусеше. "Нямат душа- казваше,- нямат живец вътре. Само дето са направени от съвършени малки ушни извивки и нарисувани нослета...Повръхност и нищо под нея..." Имаше характер, граничещ с лудостта. Имаше характер, който хората наричаха лудост.
Баща й го беше уморил алкохолът, а майка й бе избягала, оставяйки момичетата сами. Отишли при някакъв роднина, който ги изпратил в манастир, за да се образоват някак си. Манастирът бил тъжно място по-скоро за Кас, отколкото за сестрите й. Момичетата ревнували Кас и Кас ги биела. По цялата й лява ръка имаше следи от бръснач, спомен от две кавги. Имаше и един зараснал белег на лявата буза, който вместо да намалява красотата й, я подчертаваше още повече.

Срещнах я една вечер в бара Уест Енд, скоро след излизането й от манастира. Понеже беше най-малката от сестрите, излезе последна оттам. Влезе и седна до мен. Бях най-грозният мъж в града и сигурно затова ме избра.
"Едно питие?"- я попитах.
"Да, може."
Струва ми се, че не сме говорили нищо особено онази вечер. Ако имаше нещо необикновено, това беше красотата на Кас. Тя ме избра и това е всичко.Никакъв натиск. Обичаше да пие и пи доста. Сервираха й, макар да не изглеждаше пълнолетна. Може би имаше фалшив паспорт, не знам. Но винаги, когато излизаше от тоалетната и идваше да седне до мен, аз се надувах. Беше не само най-красивата жена в града, но и една от най-красивите жени, които бях срещал. Прекарах ръката си около кръста й и я целунах.
"Мислиш ли, че съм хубавица?"- попита.
"Да, разбира се, но има и нещо друго...нещо повече от това..."
"Всички ме обвиняват, че съм хубавица. Какво ще кажеш, вярно ли е?"
"Хубавица не е точната дума, не е достатъчна за теб."
Кас отвори чантата си.Помилсих си, че търси носната си кърпичка. Извади оттам дълга игла за шапки. Преди да успея да я спра, прокара иглата през носа си, малко над ноздрите. Бях ужасен и омерзен. Погледна ме и се усмихна.
"Сега красива ли съм? Не е ли така, момче?"
Издърпах иглата и сложих кърпичката си на раната. Няколко клиенти и барманът бяха видели. Барманът се приближи към нас.
"Виж какво- каза на Кас,- ако го повториш още веднъж, ще те изхвърля. Тука нямаме нужда от твоите спектакли"
"А бе приятел, я се еби в гъза."- му каза.
"Защо не я оправиш."- ми каза барманът.
"Сама ще се оправи."- казах
"Този нос си е мой- каза Кас- и мога да правя с него каквото, по дяволите, ми скимне!"
"Недей- казах, - боли ме."
"Искаш да кажеш, че теб те боли, когато пъхам игла в собствения си нос?"
"Да, това имам предвид."
"Добре, няма да се повтори. Усмихни ми се сега!"
Целуна ме, смeeйки се, като държеше кърпичката на носа си. Когато барът затвори, тръгнахме за вкъщи. Имах малко бира, която изпихме, приказвайки. Тогава разбрах, че тя е човек, изпълнен с доброта и нежност. Раздаваше се, без да го разбира. И едновременно се въргаляше в мрака на дивотата и несвързаността. Шизофреничка. Една прекрасна и чувствена шизофреничка. Може би някой мъж или нещо друго щеше завинаги да я унищожи. Не ми се искаше да съм аз.
Легнахме и след като угасих светлината, Кас ме попита:
"Сега ли искаш или сутринта?"
"Сутринта"- казах и й обърнах гръб.
Сутринта станах, направих две кафета, сервирах й едното в леглото. Усмихна се.
"Ти си първият мъж, който не пожела да го направим вечерта."
"О'кей- казах,- никой не е казал, че трябва да го направим непременно."
"Не, чакай, искам го сега. Само малко да се пооправя."
Кас влезе в банята. Излезе бързо. Беше съвършена- дългата й черна коса блестеше, очите и устните й блестяха, цялата блестеше. Със спокойни жестове ми показа тялото си и се мушна под чаршафа.
"Ела, любовнико!"
Приближих се.
Приемаше целувките ми с всеотдайност, без да бърза. Ръцете ми потърсиха нейното тяло, погалиха косите й.Влязох. Беше топла и тясна. Започнах да се движа бавно, исках да продължим много. Очите й бяха заковани в моите.
"Как се казваш?"- попитах
"Какво, по дяволите, те интересува?"- попита.
Засмях се и продължих. След това се облече, заведох я пак в бара, но не можах да я забравя. Тьй като по онова време не ходех на работа, спах чак до два часа наобяд, после станах и четох вестник. Бях в банята, когато влезе с едно огромно, като ухо на слон, листо.
Разтвори ми листото.
"Откъде знаеш, че ще съм в банята?"
"Знаех."
Почти всеки ден Кас идваше, когато бях в банята. Беше по различно време, но тя много рядко бъркаше и винаги ми носеше по едно огромно листо. После се любехме.
Един-два пъти ми се обади по телефона през нощта и тичах да платя гаранция, за да я извадя от затвора, където я бяха вкарали за пиянство и неприлично държание.
"Кучета мръсни- казваше,- мислят си, че като те черпят едно питие, ще им легнеш в леглото."
"Щом приемаш черпенето, сама си търсиш белята."
"Мислех си, че се интересуват от МЕН, а не от тялото ми."
"Аз се интересувам и от теб, и от тялото ти. Но се съмнявам дали повечето мъже могат да видят в теб нещо повече от едно тяло."
Заминах от града за шест месеца, поскитах малко и се върнах. Не бях забравил Кас, но имахме няколко караници, пък и ми се щеше да мръдна за малко, да попътувам. Когато се варнах, мислех, че е заминала някъде, но след половин час я видях да влиза в бара Уест Енд и да сяда до мен.
"Върна ли се бе, копеле?"
Поръчах й едно питие. Погледнах я. Носеше рокля с висока яка. Никога не я бях виждал облечена така. А под всяко око беше мушнала една карфица със стъклена глава. Виждаха се само стъклените глави, но там бяха и двете карфици, забити, пъхнати в кожата й.
"Дявол да те вземе, още ли се опитваш да разрушиш красотата си?"
"Не бе, глупчо, това е мода!"
"Ти си луда."

Най-красивата жена...

Стана ми мъчно за теб"- каза.
"Има ли някой друг?"
"Не, никой няма, само ти си. Но правя пиаца. Струва десет долара. За теб обаче- без пари."
"Махни тези карфици!"
"Не, много са на мода."
"Правят ме нещастен."
"Сигурен ли си?"
"Да те вземат мътните, да, сигурен съм."
Кас бавно издърпа карфиците и ги сложи в чантата си.
"Защо се караш с красотата си?- я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея?"
"Защото хората смятат, че това е единственото, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго."
"Добре- казах,- страшен късметлия съм."
"Не искам да кажа, че си грозен. Просто така смятат хората. Имаш много интересно лице."
"Благодаря."
Обърнахме още по-едно.
"Какво вършиш сега?"- попита.
"Нищо. Нищо не мога да върша. От нищо не се интересувам."
"Аз също. Ако беше жена, би могъл да станеш проститутка."
"Не мисля, че бих могъл да понасям тесни контакти с толкова много непознати. Уморително е."
"Прав си,уморително е, всичко е уморително."
Тръгнахме си заедно. По пътя се заглеждаха по нея. Беше прекрасна,може би още по-красива от преди.
Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафехме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорехме за нещо красиво, Кас се смeeше, смeeше се от сърце. Беше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки започнахме да се целуваме, притиснати един в друг. Бяхме възбудени и искахме да легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях- един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
"Дявол да те вземе- казах,- дявол да те вземе, какво си направила?"
"Опитах със счупена бутилка една вечер.Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?"
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
"Някои клиенти дават десетарката, а след като се съблека отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно."
"Да- казах,- ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-живата жена, която познавам."
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха върху мен като черното знаме на смъртта. Любихме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуската. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пeeше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
"Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!"
Онзи ден я заведох на плаж. Беше делник, лятото беше още далече и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Други,седнали на дървените паейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. Възрастни дами по на седемдесет-осемдесет години, насядали по пейките говореха за продажба на наследства от земи на мъртви съпрузи, убити от монотонното и тъпо живуркане.Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме,и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки и похапнахме, седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво и от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. Когато се събудихме, се върнахме вкъщи и приготвих нещо за вечеря. Предложих на Кас да заживeeм заедно. Гледаше ме известно време неподвижна и накрая бавно каза: "Не". Заведох я в бара, почерпих я едно питие и си тръгнах. На другия ден намерих работа в един завод и бачках цяла седмица. Бях много уморен, за да излизам, но в петък вечер минах през Уест Енд. Седнах и зачаках Кас. По едно време, когато вече бях доста пиян, барманът ми каза:
"Съжалявам за гаджето ти."
"Какво се е случило?"- попитах.
"Съжалявам. Не знаеш ли?"
"Не."
"Самоубийство. Вчера я погребаха."
"Самоубийство ли? Би ли ми обяснил как?"
"Преряза си гърлото."
Пих, докато барът затвори. Кас, най-красивата от петте сестри, най-красивата жена в града. Успях да стигна някак си до вкъщи и отчаяно се упреквах, че не настоях достатъчно да заживeeм заедно, а приех нейното "не". Цялото й държание ми подсказваше, ч и тя го желае. Просто не бях го взел на сериозно, бях мързелив и нехаен. Бях заслужил моята и нейната смърт. Бях куче. Не, защо да обиждам кучетата. Станах, намерих една бутилка вино, пих много. Кас, най-красивото момиче в града, на двайсет години,бе мъртва.
Вън някой натискаше клаксон. Силно и продължително. Оставих бутилката и изревах:
"ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА!"
А нощта продължаваше и аз вече не можех да направя нищо.

Гальовност

Погледни

Ante Tus Ojos

Spanish
Ante Tus Ojos

mira mi amor
Mira mi amor
mira mi amor
mira mi amor

Pienso y cuanto mas pienso
yo me pregunto mi amor
cual es la forma que tengo
que tengo yo ante tus ojos
Pienso y cuanto mas pienso
yo me pregunto mi amor
cual es la forma que tengo
que tengo yo ante tus ojos
Mira mi amor
mira mi amor
Mira mi amor mira mi amor mira mi amor

Pienso y cuanto mas pienso
yo me pregunto mi amor
Mira mi amor
mira mi amor
Mira mi amor
mira mi amor
mira mi amor

lara lara la la la
LOOK MY LOVE, LOOK MY LOVE

Pienso y cuanto mas pienso
yo me pregunto mi amor
cual es la forma que tengo
que tengo yo ante tus ojos

lara lara la la la
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE


English
Ante Tus Ojos

LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE

I THINK, AND MORE I THINK
I ASK MYSELF MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES
I THINK, AND MORE I THINK
I ASK MYSEF, MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE, LOOK MY LOVE, LOOK MY LOVE

I THINK AND THE MORE I THINK
I ASK MYSELF, MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK ME LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE

Mira mi amor mira mi amor

I THINK, AND THE MORE I THINK
I ASK MYSELF, MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES

Mira mi amor
mira mi amor
Mira mi amor



0 points
40 reads
English
Ante Tus Ojos

LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE

I THINK, AND MORE I THINK
I ASK MYSELF MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES
I THINK, AND MORE I THINK
I ASK MYSEF, MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE, LOOK MY LOVE, LOOK MY LOVE

I THINK AND THE MORE I THINK
I ASK MYSELF, MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK ME LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE
LOOK MY LOVE

Mira mi amor mira mi amor

I THINK, AND THE MORE I THINK
I ASK MYSELF, MY LOVE
HOW DO I LOOK LIKE
IN YOUR EYES

Mira mi amor
mira mi amor
Mira mi amor

неделя, 9 август 2009 г.

Нежност

Безусловната любов

Безусловната любов

Няма по-голяма сила на небето и земята от чистата, безусловна любов.


Тук не става дума за любовта, описвана в масмедиите. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори. Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума; тя води началото си от сърцето.


Енергията на безусловната любов е силата зад Творението. Тя ръководи всички природни закони. Можем да си представим любовта като вибрация, която пренася мисловните форми от съзнанието към материалното изражение. В най-висшата си природа любовта е силата, която разпознаваме като Божия воля.

Безусловната любов е върховното тайнство на живота. Може да изглежда опростено, но тя е толкова силна, че ако я изпробваме само за кратко, ще ни отърси от властта на егото. Нека направим един експеримент, при който няколко дни, може и седмица, да упражняваме само безусловна любов. Нека това бъде наше интимно занимание, но да се вречем да позволяваме от съзнанието ни да извират само мисли на безусловна любов. През това време да не допускаме осъдителни или критични мисли. В тишина да мислим само за мир и любов. Във всички свои взаимоотношения да мислим и действаме само с любов. Да разпространяваме любящи мисъл и енергия върху всичко и всички край себе си.
Докато не се научим да преодоляваме егото си, ще продължаваме да допринасяме към лудостта в света, на която сме свидетели. Начинът да изградим здрава и балансирана връзка между егото и духа е именно като се отдалечим и превърнем в безусловно любящ наблюдател.
Нека си припомним какво пише ап. Павел за Любовта в 1 Коринтяни, 13 глава:
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Използвани са мисли на Дейвид Хокинс и Уейн Дайър.
Публикувано от Атанас Дюлгеров

Красота

Радостта

Живейте в радост, в любов, дори сред тези, които мразят.


Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.


Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.


Живейте в радост, без притежания, като сияйните.


Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.


Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

ОШО /"Радостта. Щастието, което извира отвътре"/

събота, 8 август 2009 г.

Ако си мислиш...

Ако си мислиш...

Ако си мислиш



Ако си мислиш
ако си мислиш
момиче
ако си мислиш
че ще трае че ще тра-
е без край
сезонът на лю-
сезонът на лю-
сезонът на любовта
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Ако вярваш момиче
ако вярваш ах ах
че тенът ти свеж
тънкото ти кръстче
ръчичките крехки
и ноктите фини
бедрото на нимфа
крачето ти леко
ако вярваш момиче
че ще траят че ще тра-
ят без край
много се лъжеш
момиче
много се лъжеш

Изнизват се дните
сред смях и конфети
слънца и планети
в простора кръжите
но ти мила моя
ти крачиш направо
към нещо неясно
и ей приближава
и бръчката бърза
и тлъстината
тройна брадичка
увиснала плът
Хайде събирай тогава
розите розите
розите на живота
и листицата
да са аромата
на цялото щастие
хайде сбирай тогава
но щом се мотаеш
значи много се лъжеш
момиче момиче
значи много се лъжеш

Реймон Кьоно

превод от френски Симеон Хаджикосев

Тайната на живота...

„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.”

„Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.”

“Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.”

“Имам най-прости вкусове. Задоволявам се само с най-добротo.”

“Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!”

“Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде преподаденo.”

Оскар Уайлд

Можеш...

Можеш...
С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не сън.
Можеш да си купиш часовник, но не време.
Можеш да си купиш книга, но не знание.
Можеш да си купиш положение, но не уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да купиш живот, но не и душа.
Можеш да купиш секс, но не и любов.

Покой

Искам три листа любов

Жак Превер
Стиховете на Жак Превер...

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.

-----

Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня каквото ще има след тебе...

Превод Веселин Ханчев

Цитати

Цитирам Тери Пратчет
http://www.terrypratchettbooks.com/

..."От гледна точка на костенурката дори най-красивият човек е само ходила, далече щръкнала глава и някъде там горе долният край на чифт ноздри."

..."Тя се беше разположила удобно на креслото, което и стоеше така, сякаш бе изработено от моделиер, комуто току-що са казали, че тази пролет на мода ще бъдат възтесните в бедрата кресла!"

..."Горкия старец вече беше почнал да мисли за нематериалното."

..."Точно в този миг звънецът напомни за себе си."

..."Животът му не струваше и колкото повърнато от болно куче."

..."Лицето му приемаше крайно отблъскващи форми - брадата му бе предприела поход към челото, но някъде по средата на пътя се бе отказала."

..."Моят чичо не би извадил и 1 цент от еднопосочните си джобове."

..."Тази наденица ми се струва е приготвена от доволно прасе."

..."Толкова много бързах да изляза от тая стая, че без малко да се натъкна на себе си, излизащ през вратата."

..."чувствах се като 1000 долара на цяло."

..."-Защо пие Ваймс?
- От униние.
- Заради какво му е унинието?
- Понякога заради това, че не си е пийнал достатъчно"

..."Мирисът на смрадливците обикновено остава дълго време след като си тръгнат. Този на Дъртия Смрадлив Рон пристигаше преди него и си намираше място."

..."Ноби Нобс имаше много добра колекция от пъпки по лицето. Само стой отстрани и гледай какви трикове ще ти покаже с тях."

Басня

Басня

Един човек с невисок ръст каза: “Аз съм съгласен на всичко, само да бъда поне капчица по-висок."
Още неизрекъл това и гледа – стои пред него вълшебница.
- Ти какво искаш? – пита вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и от страх нищо не може да каже.
- Е ? – казва вълшебницата.
А човекът с невисокия ръст стои и мълчи. Вълшебницата изчезна.
Тук човекът с невисокия ръст започна да плаче и да си гризе ноктите. Отначало на ръцете всички нокти изгриза, а после на краката.

Читателю, замисли се над тази басня и ще ти стане кофти.

Опитай

Опитай
- Това е невъзможно - казала Причината.
- Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! - отсякла Гордостта.
- Опитай... - прошепнала Мечтата 

Наздраве!

Тост ІІ

Тост II
***
Известно е, че когато Господ правил жените, във всяка поставил по една бучка захар, а само в една от тях сложил две. Оттогава всички мъже търсят онази жена, в която бучките захар са две.

Да пием за онези, които са я намерили!

***
Заспорили трима вълшебници кой от тях може да обиколи земята за най-кратко време.
Първият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в ястреб. Вторият размахал ръце, ударил чело в земята и се превърнал в сокол. А третият размахал ръце, ударил чело в земята и получил мозъчно сътресение и фрактура на трети и четвърти шийни прешлени.

Да пием за това, винаги правилно да оценяме възможностите си!

***
Корабокрушение. Оцелява само един англичанин. Изхвърлен е на пустинен остров. След години дрехите му стават на прах, остава само добрият стар джентълменски цилиндър.
Ново корабокрушение. Оцелява само една дама. Изхвърлена е на същия пустинен остров. Англичанинът отива да я посрещне.
По джентълменски се прикрива с цилиндъра. Все пак от радост протяга ръце към дамата да я прегърне.

Да пием за силата която държи цилиндъра!

***
Три девойки били превърнати за прегрешения в три рози. За да възвърнат отново стария си вид, трябвало да отидат на поклонение в храма на Целомъдрения Бог, който бил на края на Голямата пустиня. Тръгнали те, но съвсем скоро (и естествено) в пустинята ожаднели. Срещнали едно кладенче.
"Кладенче дай ни водичка" - помолили розите.
"Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето.
Първата помислила малко, дала и пила водичка. Втората си казала: "Не съм толкова жадна, ще пия по-нататък". Третата възкликнала "Как ще си давам от листенцата" и отминала.
По някое време пак ожаднели. Насреща им друго кладенче.
"Кладенче дай ни водичка" - помолили те.
"Ще дам водичка на тази, която ми даде листенце" - отговорило кладенчето.
Първата роза дала листенце отново. Втората този път дала, а третата пак не дала.
И така вървели през пустинята и когато срещнели кладенче първата винаги давала, втората ту давала, ту не давала, а третата никога не давала.
Накрая - в храма на Целомъдрения Бог, пристигнали една съвършено свежа ... дръжка от роза, една полуизсъхнала, полупроскубана роза и една съвършено изсушена ... мумия на роза.

Да пием за вечното женско недоумение, кога на кого и по колко да даваме!
 

Животът пред теб

Животът пред теб
Те казаха: Ти си полудял заради онзи, когото обичаш.
Аз казах: Само лудите познават вкуса на живота.

"Животът пред теб" - Ромен Гари (Емил Ажар)

Тост ІV

Тост IV
Грузинска веселба. Домакинът казва:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Става Гиви и казва:
- Да пием! - и си сяда.
След малко пак:
- А сега Гиви ще произнесе тост!
Гиви пак става и казва:
- Да пием! - и пак си сяда.
След още малко:
- Вано да произнесе тост!
Вано започва:
- Уважаеми приятели! Всички ние сме се събрали тук в този хубав слънчев ден, за да празнуваме по един много добър повод...
Домакинът го прекъсва:
- Седни си. А сега Гиви ще произнесе тост!

-*-
Вариант 1
Грузинец произнася тост на руска сватба:
- Предлагам да пием за тези дъбове, ...
Всички руснаци вдигат чашите.
- ... от които ще направят ковчези за нашите младоженци...
Изумени всички оставят чашите на масата...
- Нека тези дъбове да растат поне още петстотин години!
Всички с облекчение вдигат отново чашите.

Вариант 2
Да пием за нашите гробове!
Гробовете в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, който утре ще посадим от окапалите жълъди!

-*-
На грузинска сватба кумът вдига тост:
- Ще ви разкажа една приказка... Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай - колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност... това е дълга приказка и няма да ви я разказвам сега, а ще произнеса следния тост:

Да пием за мъжете по потници!

-*-
Един човек го заболяло гърлото и прегракнал. Дотътрил се той до дома на лекаря и почукал на вратата. Отворила докторската съпруга.
- Съпругът ви в къщи ли е? - изхриптял болния.
Жената се огледала и му кимнала:
- Няма го, влизай бързо, за да не видят съседите.

Да пием за това да сме здрави, но и докторите да ги няма в къщи.

-*-
Да пием за това моят приятел да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка!
Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена!
Нека всяка вечер да се прибира у дома!
Но ако някога не се прибире, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!

-*-
Мъж намира в съпружеското ложе 'конкурент' и разгневено пита съпругата си:
- Какво правите тук?
- Видя ли - обръща се тя към любовника си - казах ти, че мъжът ми е глупав.

Така че да пием за това мъжете да не задават глупави въпроси на жените си.

-*-
Всеки рибар мечтае да види в мрежата си Златната рибка.
Всяка девойка мечтае да види Принца от мечтите си.
Всеки младеж мечтае да види в леглото си най-прекрасната девойка на света.

Да пием за морковите! Те подобряват зрението!
Публикувано от Ana Bako at 11:43 AM 0 comments
Labels: Думи, Нещо
Май 24, 2009

Халифът и неговата жена

Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Обичам те!

Пингвини

Пингвини

________________________

Обичам те, животно
Му казвам.
Точно, когато Тупак навира
Нахалната си черна муцуна между нас
И пише на една салфетка
Until the end of time.

Той започва да танцува
С насечени движения
На екзотична птица,
Която кара женската
Да споделят живота си
Until the end of time

Или поне до утре сутрин.
Ако имаме късмет.

И аз се сещам за пингвините,
Които гледах по National Geographic -
Хлъзгави и моногамни,
Образуват брачни двойки
за цял живот.
А ние хората –
До утре сутрин.
Ако имаме късмет.

И само се надявах
Аз и той да се окажем
Повече пингвини,
По-малко хора.

дело на sovichka

четвъртък, 6 август 2009 г.

За да имаш това...

Рози

ЧЕРНИ РОЗИ


Има рози благоуханни. Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.

* * *

Има рози червени. Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно.
Това са огнените рози на страстта.

* * *

Има рози жълти, жълти като пламъка на восъчна свещ, като лицето на есента. Това са тъжните рози на раздялата, розите на примирението със съдбата.
Поздравете мълком тия благородни рози, когато ги видите да красят гърдите на някого.

* * *

Има рози бели, бели като луната, когато сутрин слънцето я заварва още на небето и погледите им се срещат.
Това е розата на мълчаливата и безнадеждна любов, на копнежа и на тъжните самотни мечти.

* * *

Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не процъфтяват. Шиповете им са остри и цветолистчетата големи и къдрави.
Тия странни рози растат в човешките души.
Това са черните рози на тъгата.

Елин Пелин

Ухание

Символика на розите

СИМВОЛИКА НА РОЗИТЕ

Цветята казват повече отколкото сами се осмеляваме.
Красивият букет може да промени атмосферата в едно помещение и да предизвика положителни емоции, но заедно с това носи и неизказано с думи послание. Цветята много често казват повече от това, което сами се осмеляваме да кажем. От векове те носят различна символика, която много пъти се е променяла, но са останали някои общи послания. Езикът на цветята е бил най-популярен по времето на викторианската епоха, когато са се водили т.нар “цветни“ флиртове - чрез послания с различни цветя. Едно от най-популярните цветя - розата, в зависимост отцвета си може да изразява различни чувства .
- Червената роза е запазеният символ на любовта, тя се поднася само когато искаме да кажем “обичам те“ и в никакъв друг случай. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна.
- Бялата роза символизира вярност и непоквареност, тя казва “довери ми се“
- Жълтата, която често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита“Обичаш ли ме още“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е “Моля те, върни се“ .
- Розовата роза е символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска.А напълно разцъфнал, цветът й казва “Вярвай на това, което говоря и правя“.
- Комбинацията от бели и червени рози означава “близост завинаги“. Вероятно оттам идва и символиката в погребалните церемонии, когато листата от цвета на тези рози се разхвърлят около гроба на покойника и така се изпраща посланието, че този човек ще остане в сърцата ни завинаги.
Значение има и броят на розите, които се поднасят. Едно цвете носи посланието за любов, 12 рози изразяват благодарност и уважение, 25 се изпращат за поздравления, а класически букет от 100 или 50 рози носи символът на вечната любов.
Освен значението на цветята, послание може да се отправи и със самия цвят на букета. Цветовете имат не само естетическо въздействие, но могат да успокояват или да стимулират, да повишават настроението:
- Червеният цвят действа стимулиращо и с него трябва да се внимава, а лилавият влияе успокояващо и отпуска напрежението.
- Жълтият, който се асоциира със слънцето, подобрява настроението, носи радост и топлина, той е цветът на общуването, активността и откритостта.
- Оранжевото е цветът на оптимизма.
- Зеленото понякога се пренебрегва и се възприема само като аранжировка при букетите, но не бива да е така - този цвят се свързва с природата и с усещането за спокойствие.
- Синьото е цветът на покоя.
- Розовото дава чувство на радост.
- Бялото означава пълна откритост, но, ако се подарява букет с бели цветя, трябва да се има предвид, че в някои страни в Азия това е траурен цвят.
Като пример за послание с букет ако искаме да поднесем увереност, солидарност и активност, трябва да изберем цветя в червено и жълто. Това е и подходяща комбинация, ако поднасяме букет на мъж, макар че според европейския етикет букет на мъж по принцип не се подарява с малки изключения.

Полет

Действай днес!

Действай днес
...

Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Пабло Неруда

Цветотерапията

Цветотерапията
Приемана от едни и отхвърляна от други, тя все пак отчасти се гради върху доказани от науката факти.

Лечебното въздействие на цвета, ако се приеме твърдението на някои, че той има такова, се свързва с влиянието на менящи се вълни с определена дължина върху човешкото тяло и центрове на психиката. Безспорен обаче е фактът, че механизмът на много болести е обусловен от нарушаването на баланса в организма. В това число може да се постави и цветовата хармония или липсата на такава - смесването на цветове, недостига на определен цвят, психичното равновесие.
Привържениците на цветотерапията смятат, че ако се възстанови “липсващия” на организма цвят или той бъде изчистен от странични смеси, може да се възстанови и равновесието в организма.
Днес психолозите са почти единодушни, че използвайки различните цветове може да бъде стимулиран или иницииран определен маниер на поведение на човека. Специалистите в областта на рекламата например знаят, че промяната на цвета на външната обвивка на продукта може да окаже съвсем ново въздействие върху купувача. Установено е, че определени цветове в нашето непосредствено обкръжение могат да помогнат при изпълняването на дадени задачи. Например физически упражнения е добре да се извършват в обкръжение от топли цветове - червено и оранжево, а спокойните цветове - синьото и зеленото - са идеални за периодите на умствена работа. Интересен факт например е, че когато са се появили светофарите, хората много трудно са се спирали при червена светлина, защото на ниво психика този цвят означава “върви”, а зеленото - “спри”.
Психиатрите са установили връзка между чертите от характера на човека и неговият любим цвят. Човекът, предпочитащ червения цвят е екстровертен, той е доста чувствителен и може не само да се влюбва безумно, но и да бъде деспотичен и психически неуравновесен.

Жълтият цвят се предпочита от интелектуалците, а също от общителните и вежливи хора. Синият цвят символизира вярност към дълга и се предпочита от хората, които предпочитат самотата. Светлосиният цвят се предпочита от романтиците. Сивият е признак на солидност, преданост и мълчаливост. Обичащите зеления цвят са хармонични личности, притежаващи силна воля и способни да контролират всякаква ситуация. Черният цвят е предпочитан от състоятелните и горди хора, а белият - от неконфликтните. Розовият цвят обикновено се харесва на жените и се асоциира със спокойствието.

Характерът на човека може да се определи не само по неговото поведение, но и по любимите цветове, смятат психолозите.
Цветотерапията (или хромотерапията), т.е. въздействието чрез цвятове с цел възстановяване на дейността на организма, днес става все по-популярна и се прилага за профилактика и лечение на стресови състояния, главоболие, нарушения в съня, синдрома на хронична умора, неврози, заболявания на дихателните органи, опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдови и очни заболявания, дисфункция на щитовидната жлеза, болки в ставите.
Цветотерапията се използва и в козметиката. Твърди се, че цветът оказва благоприятно въздействие върху състоянието и външния вид на кожата, притежава прекрасни очистващи и имуностимулиращи свойства, като подобрява общото състояние на човека и неговия външен вид.

Цветотерапията се базира на индивидуалните свойства на всеки цвят:

Червеният влияе най-активно върху човека, пробужда неговата физическа сила, енергия, жизнелюбие. Това е цветът на страстта и волята. Той се използва за бързо активизиране на дейността. Неговото продължително въздействие обаче води до преумора и намаляване на работоспособността. Всички нюанси на ярко червеното се препоръчват при анемия, менструални болки, ниско кръвно налягане, болки в ставите, настинки и сексуални проблеми.

Розовият цвят символизира безусловната и безгранична любов. Той има всички положителни свойства на червения, а също способства за възникването на чувство за привързаност, засилва чувствеността.


Оранжевият цвят е цветът на здравето. Стимулира общителност и добродушие, създава бодро, весело настроение, подарява усещане за радост от живота. Този цвят увеличава работоспособността по-малко, отколкото червения цвят, но за по-дълго време. А настъпващата умора е по-малка, отколкото след червения цвят. Този цвят се използва, когато за кратък срок трябва да се извърши мого трудна работа и в моменти на значително емоционално и интелектуално натоварване. Той спомага за усвояването и запомнянето на материала и за творческата работа с материала. Оранжевото влияе благоприятно върху далака, подстомашната жлеза, тънкото черво и белите дробове. Цялата оранжева гама е отлично лекарство за депресия.

Жълтият цвят по своето действие е сходен с оранжевия - той е окрепващ, тонизиращ, носи оживление, помага за удължаване на доброто настроение. Това е цветът на надеждата и оптимизма. Той също увеличава работоспособността, макар и в по-малка степен, но за дълго време. Влияе благотворно върху творческата дейност. Той засилва апетита и е особено лечебен за храносмилателните органи и черния дроб.







Зеленият цвят е неутрален, мек и успокояващ. Не е случайно, че човек се разтоварва именно сред зелените дървета в парковете и горите или се разхожда сред зелената трева. В цветолечението зеленият цвят влияе благотворно върху зрението, сваля умственото и физическото пренапрежение, стабилизира кръвното налягане, помага при главоболие и мигрена, сърдечно-съдови заболявания, регенерира клетките, създава усещане за спокойствие и умиротворение. Този цвят се предпочита от тези, които търсят собственото “аз” или нова цел в живота.


Светлосиният цвят е пасивен цвят. Той способства за отпускане и забавяне на жизнените процеси, намалява работоспособността и емоционалното напрежение, създава спокойствие, помага на човека да опознае самия себе си и да се чувства комфортно когато е сам, вхъхновява. Успокоява нервната система, влияе благотворно при умора и безсъние, при заболявания на гърлото и дихателната система. Този цвят е много подходящ за спални, кабинети или бани.
Синият цвят е пасивен, студен и спокоен. Под неговото влияние намалява активността на жизнените процеси и работоспособността, успокояват се емоциите, възниква склонност към съзерцание и размишление.

Синьото създава благоприятна обстановка за спокойна, но не и интензивна работа и намалява усещането за умора от нея. Той оказва положително въздействие върху дихателните органи, очите, ушите и тялото като цяло, спира кръвотечението, спомага за бързото заздравяване на раните и намаляването на болката, намалява апетита.
цвят е най-пасивният. Той отслабва жизнените процеси, намалява работоспособността, успокоява до отпуснатост, неговото прекомерно влияние води до сънливост и усещане за умора. Той символизира значителните промени и необходимостта от уединение.

цвят е символ на чистотата на намеренията, съвършенството, непорочността и силата. Затова някои считат, че той укрепва и очиства целия организъм.


Белият цвят успокоява емоционално хората, разрешава конфликтите. Все пак с него не бива да се злоупотребява, тъй като може да се предизвика депресия. Често той се използва, за да се скрият или защитят емоциите.

Най-благоприятен е черният цвят в съчетание с белия.
Тази гама изключително добре може да уравновеси човека, помага той постоянно да има контрол над собственото си поведение и да оценява правилно ситуациите.

Кафявият цвят се смята за цвета на здравия смисъл. Той е спокоен и сдържан. Предизвиква усещане за топлина, спокойствие и жизнена устойчивост.


Как да използваме свойствата на цветовете?
Специалистите съветват основната част от оформлението на нашето жилище - тапети, мебели, под - да бъдат неутрални. С разнообразните художествени детайли: картини, пердета, щори, хавлии и покривки можем да постигнем реализиране на своите “цветни желания”.
Ако изпитвате нужда някой определен цвят да присъства винаги около вас, нека това бъде в някой по-ненатрапващ се детайл от дома или в дрехите, които носите често.
Всеки човек има свое, вътрешно чувство, което му подсказва кои цветове му отиват и кои не. В зависимост от настроението си, целите, които преследвате през деня и вашето душевно състояние, си изберете дрехи с такъв цвят, който ще ви помогне да се чувствате добре.

Ако ви очаква тежък, напрегнат ден, то по-добре си облечете червени, ярки дрехи, съветват психолозите. Освен това, помислете какво впечатление искате да направите на другите. Спокойствие и доверие ще предизвика облекло в преобладаващи сини тонове, а ако искате да привлечете вниманието, за това ще помогне жълтият цвят. Червеният става за любовна среща.
Специалистите препоръчват да се ръководите от следното:
- Червено.
Носете го, ако искате да изглеждате секси, ако е спаднал енергийният ви потенциал, настоявате на своето или искате да ускорите хода на събитията.
Не го използвайте, ако нервничите, не искате да привличате внимание, ако сте разстроени и всички ви дразнят.


- Оранжево
Носете го, ако искате да получите удоволствие и да увеличите своята чувственост или творчески потенциал, ако трябва да приведете в ред емоциите си.
Не го носете, ако чувствате тревога или искате да си починете.


- Розово
Това си е “женски цвят”. Носете го, ако искате да се почувствате женствена и ранима, искате другите веднага да ви харесат или да им покажете, че се отнасяте с внимание към тях.
Не го носете, ако се чувствате неуверено, ако през цялото време се раздавате, а не получавате нищо в замяна.


- Жълто
Носете го, ако искате да внесете радост в живота си.
Не го носете, ако изпитвате страх или просто не искате да сте център на вниманието.


- Зелено
Носете го, ако искате да видите нещата от другата страна, да почувствате повече пространство около себе си или се нуждаете от увереност.
Не го носете, ако чувствате, че животът ви протича твърде вяло, т.е. “безцветно”.


- Светло и тъмносиньо.
Носете ги, когато искате да излъчвате спокойствие и сигурност, ако трябва да изглеждате по-организирани.
Не по-организирани.
Не ги използвайте, ако се чувствате самотни, ако сте в депресия или се отнасяте твърде критично към останалите.



- Лилаво
Носете го, ако искате да промените нещо в ежедневието си, търсите цел в живота или искате да се освободите от вредните навици и нездравословния начин на живот.
Не го носете, ако повече мечтаете, отколкото работите, ако преживявате мъка, но не намирате изход, или ако искате да бъдете самостоятелни.


Контрастите
При еднаква температура сините или синьо-зелените стени създават усещането за намаляване на температурата с 3-4 градуса в сравнение с жълтите, червените или оранжевите.
Топлите тонове на помещението (червени, жълти, оранжеви) помагат за установяването на приятелски контакти (между посетители и персонал, между колеги, членове на семейството).
Студените цветове (син, зелен и др.) способстват за постигането на сдържаност между хората, но могат и да провокират конфликти.
Пастелните, приглушени цветове (розов, бежов, светлолилав) винаги смекчават въздействието на чистите тонове.
Всички цветове в комбинация с черното изглеждат по-ярки и по-чисти, отколкото ако са в комбинация с бялото. Всички сиви оттенъци правят другите цветове по-изразителни. Това особено ярко се проявява, когато малки цветни петна се поставят върху сив фон.
Някои цветове създават силни контрасти с голям психофизиологичен ефект. Например огнено-червеното на зелен фон може да предизвика у някои хора силни неприятни усещания, а ярко-оранжевото с яркосиньо може да създаде емоционално напрежение, но пък със сигурност привлича вниманието.