неделя, 30 януари 2011 г.

Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта



Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел
Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

...Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още
повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не
издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и
задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред
очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е
имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а
нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото
един път да пречупиш..

Мариана Диварова

събота, 29 януари 2011 г.

Notre Dame De Paris - Belle/Есмералда - Петкун, Голубев, Макарский

Индия


Индия и част от Каракорум,
чудната Калкута и нощта,
сенките, които с мен говорят,
прашните, усмихнати лица...

Индия, остава зад очите...
Хваща ти сърцето на мига.
Шах Джахан, Мумтаз и моя ритъм...
Стъмва се в Града на Любовта.

Боси стъпки в прелестите диви,
Панчатантра, манастирът Кей...
И реката Ганг – коси на Шива,
Просяк на звезди. Топлинен змей.

Индия е лютост по небцето.
Хората-деца избликват в мен.
Толкова красива за поети,
Индия... в свещения ми ден.

Там животът стъпка към смъртта е.
Индия е странен път в света.
Искаш ли безсмъртие в Бомбай е
мястото на твоята съдба.

Автор: wonder

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Вечерно


Миа Николова


Да отиде в Luciano
и да седне на бара
Да посвири на пиано
...и на китара
Да поръча грейпфрут
или хрупкаво минало
Да играе на ретро
и да пие мартини
Да отиде на кино,
да излезе от кино
една глътка време
от сегашното минало.

неделя, 9 януари 2011 г.

Танцувам лудо


Танцувам лудо.
Покрай мен
въртят се мислите ми
в шеметна вихрушка.
...Сред ритмите
душата ми се губи,
вълни
на гребените си ме люшкат.
Последните лъчи златисти
залязват и се скриват.
Притихнали
и тръпнещи пред мрака,
в гнездата топли
птичките се скриват.

А аз танцувам.
В мен горят пожари,
възкръсват в миг пак
спомените стари...
И моля се
в сърцето музиката да не свърши,
крилата
в полета ми да не се прекършат.

Автор:Албена Петрова

вторник, 4 януари 2011 г.

Не в този сън – във някой друг ела



Не в този сън – във някой друг ела.

Във който искаш друг, но не във този!

...Завил си ме със три одеяла –
...
тъмнозелено, светлосиньо, розово.

Донесъл си за печката дърва,

за мен специално си разпалил огъня.

На рамото ти моята глава

притихва в доверчива изнемога.

Пригладените ми от теб коси

дъхтят на влакове и водорасли

и ти се молиш Бог да те спаси

от беззащитната ми безопасност.

И от цигарата ти струйка дим

над двама ни като въже увисва.

Уж беше нелюбим и нелюдим,

а кой такава орис ти ориса?

И от любов едва бере душа

сърцето ти под леките ми пръсти...

Във този сън живота ти държа –

не ме събуждай – да не го изпусна!
Маргарита Петкова

понеделник, 3 януари 2011 г.

Знаех си, че трябва да съм лоша!


Знаех си, че трябва да съм лоша!
(Кой ли ги обича днес добрите?)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?

...Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя...
(А не безумно все да ги обичам...)

Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите!
Останалите - дето ги обичат -
те са просто тежък делник в дните...

Знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!"...
Докато съм добра е невъзможно -
добрите са родени за отричане!

Васка Мадарова

събота, 1 януари 2011 г.

ТАЗИ НОЩ...


Недялко Йорданов


Тази нощ , когато всичко е готово

да посрещнем нещо светло, нещо ново,

тази нощ, когато всички са добри –

лъжецът, крадецът, подлецът дори,

тази нощ, когато врагът става брат –

еднакъв по партия, еднакъв по цвят,

тази нощ спокойна, поне тази нощ

нека да забравим всеки спомен лош.



Нека да забравим тази нощ поне,

че сега България е на колене,

нека да забравим битието жалко,

защото останахме толкова малко,

нека да забравим поне за минута

данъци и сметки, бизнес и валута,

грабежи, убийства, мутри, мафиоти,

избори и лидери - лъжепатриоти,

завист и омраза, глад и нищета...



Нека да запалим в себе си свещта!



Тази нощ, когато – бременна – земята

ще роди след малко една нова дата

нека да прошепнем този благослов:

по-малко омраза, повече любов!

Нека да си кажем в тази светла нощ:



“България цяла... има сила йощ!”