неделя, 29 август 2010 г.

Газела за нечаканата любов



Федерико Гарсия Лорка


Превод от испански: Живка Балтаджиева



За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.


Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.


Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно,
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

Песен


Такава мъка ме терзае

по моя рицар с лиха страст

и нека всеки тук да знае

как още го обичам аз.

И как се кая, че погина

без отклик неговият зов,

че не отметнах балдахина

за нежни ласки и любов.



Как искам като в сън наяве,

щом пукне първата зора,

да го завари на възглаве

от мойте тръпнещи бедра.

О, аз по-влюбена от Флора,

не само своя страстен плам

и своята душа, и взора —

живота си ще му отдам.



Ако, красавецо мой мили,

останеш с мен, под моя власт,

и до зори със сетни сили

от устните ми пиеш сласт,

не знам какво ли тук ще може

да се сравни — о, миг блажен! —

с насладата от брачно ложе,

на моите прищевки в плен.

Беатрис (графинята на Ди)

петък, 27 август 2010 г.

неделя, 22 август 2010 г.

Ян Кохановски: ФРАШКИ: ЗА КАХНА




Ако искаш да ме нарисуваш гола,

казва Кахна, в банята ме гледай - моля!

Аз отвръщам: гдето седнем с тебе двама,

там ще стане - леле! - баня най-голяма...



Превод: Иван Вълев

сряда, 18 август 2010 г.

ГОРЕЩА НОЩ В СЕВИЛЯ


Не може да се спи в такава нощ...

Напразно си платил хотела.

И тръгваш сам по уличките тесни.

Луната – младата джебчийка –

след теб върви и ще ти бръкне

със тънки пръстчета в душата.

Зове те някъде наблизо

мелодията страстна на фламенко.

Извира тя от белите дворове

със кърваво мушкато.

И този ритъм, този вик –

любовен зов ли, плач ли

по мъртви братя и мъже!

Навлизаш в лабиринта калдъръмен

от криви улички без изход.

А всъщност в минали епохи влизаш.

И как ли ще намериш

обратен път към себе си

и към хотела?



20.08.2008



Иван Вълев