вторник, 23 февруари 2010 г.

ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА


web | Светлината на света

сякаш можех да сбъркам
плътта ти с небето
устните ми странстват като
облаци по бедрата ти

и в сянката на коленете ти
очаквам дъжда
на езика ми първите
капки пред бурята
която ще дойде в твоята длан
в косата ми

и се радваш
от дълбоката острота на твоя
нож за хляб от покоя на
сгънатия филтър за кафе от дупката
в яйцето която пробиваш
с иглата от твоята
нова риза

2004

Алберт Остермайер
/Алберт Остермайер (р. 1967) е немски поет, белетрист, драматург, преводач и график./
Венцеслав Константинов, превод от немски

МУЗА ЗА ПРОДАВАНЕ


Шарл Бодлер

web

О, Музо на сърцето ми, любимке на палатите,
Дали когато зимата е вън със злост завила,
На заснежени вечери сред грижите, заплахите,
Топлик би си намерила за синкави ходила?

Дали ще оживее на тялото ти мрамора
Под нощните лъчи, проникнали през щорите?
Кесията - пресъхнала, тъй както и небцето ти -
ще скъта ли златото, зареяно в просторите?

Да припечелваш - длъжна си - за хляба всяка вечер
Като дете в църковен хор, размахало кандило,
Напяващо към Бога, макар и неповярвало,

Или - ездачка малка ти - със сласт да мамиш вече,
И с глас, прогизнал в сълзите, които си прикрила,
Да веселиш тълпата бездушна на вулгарните.


Анатолий Буковски, превод от френски

петък, 19 февруари 2010 г.

КАСИДА* ЗА РОЗАТА


Федерико Гарсия Лорка

web

Розата
не търсеше утринна заря:
почти вечна в своите клонки,
тя търсеше нещо друго.

Розата,
не търсеше ни светлина, ни мрак:
на границата между плът и блян,
тя търсеше нещо друго.

Розата,
не търсеше роза.
Неподвижна от небето,
тя търсеше нещо друго.


* Касида - поетичен жанр с арабско-персийски произход, творбите са моноримни, без определен брой на стиховете. Един от най-добрите представители на този стил в дохристиянска Андалусия е кордовският поет Ibm Hazm de Cordoba (994-1063) (бел. прев., А.Б.).


© Анатолий Буковски, превод от испански

неделя, 14 февруари 2010 г.

понеделник, 8 февруари 2010 г.

ПРЕСТРУВАНЕТО Е ВИНАГИ ФАТАЛНО, ЗА КОЯТО И ДА Е ДУША



Джузепе д'Амброзио Анджелило

Душата е мъртва но все още говори
за да шофира в трафика на града
и да купи печено пиле от пазара.
Да вземе лекарства от аптеката
да поръча кафе в бара
да гледа хубав филм по телевизията.
Да изхвърли боклука.
Да се хвърли в леглото късно вечер.
Да се събуди рано на другата сутрин
и да се преструва, че все още е жива.


ВСЕКИ БЯГА СЛЕД ЛУДОСТТА СИ



web

Всеки бяга след лудостта си
с перфектно завързана вратовръзка.
Кой след жените
кой след бара
кой след чашката
кой след поезията
кой след най-лудия на земята -
самия себе си.

Всеки има по една неприлична балерина
която бясно му танцува степ в мозъка.
Зала за карнавал,
където всички се провикват: "Ура!"
Където птичките летят,
а госпожиците гушват
първия преминал.
Игра на карти, на която печелиш възбуда,
но губиш сърцето си.

Всеки има един нов ден,
заключен с ключ в последната му мечта,
където има една нощ, изпълнена с любов,
и един лимон, изпълнен с удивление.
Където земята е рай
и всяка дума е молба
за вечно благосъстояние.

Всеки бяга след лудостта си
с ококорени от терор очи,
но с перфектно лъснати обувки...
Кой след къща
кой след някоя известна личност
кой след футбола
кой след някой роман
кой след най-лудия на земята -
самия себе си.

© Джузепе д'Амброзио Анджелило
© Юлияна Радулова, превод от италиански

ОПИЯНЕНИЕ



Рада Александрова

web | Луната, вятърът и любовта

Сега съм тъмна, влюбена и зряла.
И всички чудеса на тоя свят
приема и разбира мойто тяло -
от мед и злато.

Сега съм проста и неразличима
сред приливите - камък и луна.
И в толкова души сега ме има
и времена.

Аз обитавам там без своя воля,
но с дух от небесата по-крилат.
И коленича мълком и се моля
като полята.

Разсеяна сред облаци и твари,
за всички - и единствена, и нужна.
Смъртта не може тук да ме завари.
Аз съм й чужда.

ЖЕНСКО ТЯЛО


Рюноске Акутагава

web

Оригиналната илюстрация към разказа от Масаказу КуватаЕдна лятна нощ един китаец на име Янг се събуди от задушаващата жега. Легнал по корем, с брадичка подпряна между дланите, той тъкмо се отдаде на волни фантазии, когато забеляза въшка да пълзи по ръба на леглото. В полумрака гърбът й блещукаше като сребърен прах както пъплеше в посока на рамото на дълбоко спящата му гола, равномерно дишаща съпруга.

Наблюдавайки бавният напредък на въшката, Янг се зачуди как ли изглежда светът през погледа на толкова дребно същество. Разстояние, което е само на две-три крачки за човек, въшката прекосява за цял час. При това движенията й са ограничени само в леглото. “Ако се бях родил въшка, колко скучен би бил животът ми...”

Както си мислеше, съзнанието му потъмня и без да разбере как, той потъна дълбоко в странен транс, нито сън, нито действителност. В резултат, когато почувства, че излезе от това състояние, душата му беше влязла в тялото на въшката, все така лениво пълзящо по леглото, смърдящо на пот. Но не беше само това, което го удиви, при все че превъплъщението беше толкова мистериозно, че чак се спря от изненадата.

Пред него се издигаше могъща планина, от чиято окръглена форма се спускаше нещо като гигантски сталактит, започващ някъде отвъд границите на зрението му. Този сталактит, завършващ допрян в леглото, беше с формата на нар и толкова червен, че изглеждаше като че огън бушуваше скрит във вътрешността. С изключение на този склон, планината изглеждаше образувана от белеещата се маса на някаква тлъста, мека и гладка субстанция. Огромната повърхност се къпеше в светлината, идеща от меко кехлибарено сияние, очертаващо изключително елегантно билото, извито подобно на лък. Сенчестата страна на планината блещукаше като синкав сняг, огрян от луната.

Янг, с широко отворени от възхищение очи, не можеше да откъсне взор от тази прекрасна гледка. Но какво бе удивлението му, когато се досети, че това всъщност е едната гърда на жена му! Забравяйки любов, омраза, сексуално желание, той гледаше тази гигантска гърда, приличаща на планина от слонова кост. Остана за дълго неподвижен в захласа си, парализиран от това покоряващо чудо, неусещащ дори острата миризма на пот. Никога преди превръщането си във въшка не беше осъзнавал така силно физическата красота на жена си. Но не се ограничава само до женското тяло това, което мъж с артистична наклонност би могъл да зяпа в прехлас, както въшката.

6 септември 1917