понеделник, 30 май 2011 г.

Писмо до Пол


автор: osi4kata

Здравей Пол,

Днес е толкова розово утрото
и тревите са мокри, окъпани в пот,
и денят с лекота и с финес се разпуква,
и изглежда прекрасен самият живот...

Аз отдавна, отдавна не съм ти написала
нито ред... Ти не ми се сърди!
Бях объркана, тъжна и доста потисната.
Ти не би ме обичал такава, нали?
Ти не би го понесъл... Да знаеш, че страдам,
че зомбясвам от скука и от самота,
че нощта ме размачква във своята пазва...
(нали знаеш как много харесвам нощта).
Беше трудно. Почти се изгубих във болката
и почти... и почти не умрях от тъга.
Но душата е жилава... Свикнах и толкова!
Ето на - днес разцъфна зора!
Пол,
Животът е чудо, приятелю.
И сълзите измиват тъгата до блясък.
Всъщност това е човешкото щастие.
Досипи във часовника мъничко пясък...
Виждаш пътища, дето те водят
там, където не си и сънувал
и където по волята божия
ти си нещо и повече струваш...
(във очите си, не в очите на другите)
Пол,
аз съм истински, лудо щастлива...
Аз се чувствам свободна и хубава...
Аз съм Аз и това ми отива...
Ти ми липсваш, разбира се. Може ли
да забравя, че тебе те има...,
че копнеех по теб до безбожие,
че умирах по тебе години...

Пол,
как си ти? Порасти ли децата си.
И обикна ли майка им истински?
Сбогом, Пол!
Сбогом, стари приятелю!
И пиши.
Без адрес.
До поискване.

сряда, 25 май 2011 г.

ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ

ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО СА ЖЕНИ



Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото – умира.

Евтим Евтимов

вторник, 24 май 2011 г.

От много, много отдалеч




От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време



Михаил Белчев

неделя, 8 май 2011 г.

Съвокупление


Фалусите позлатени на шафраните
се надигат в пролетния вятър.
Това е само някаква процесия
на мъртви богове, но тази
от фестивал, О Юлио Романо,
някаква процесия, където твоят дух ще спре.
Диония, твоите нощи върху нас са.

Роса покрила е листа.
Нощта е без почивка.

Езра Паунд

Луиз Лабе Целувай ме. И пак. Недей престава…


Целувай ме. И пак. Недей престава.
Една целувка сладка искам аз,
една целувка дай ми ти със страст,
ще имаш четири — като жарава.

Ти страдаш? Болката успокоява,
подслажда десеторно твойта сласт.
И тъй — целувки смесвайки в екстаз,
ще търсим с теб наслада и забрава.

Животът с двоен пулс от днес ще бие,
щом и за другия живеем ние.
Любов, за лудостта не ме хули…

Прикривам ли се — пак душата страда
и не изпитвам никаква наслада,
ако не се забиват в мен стрели.

петък, 6 май 2011 г.

Обичам мъжете,които до дъно ме пият с очи


Обичам мъжете,които до дъно ме пият с очи.

Които с мълчание питат, но тяхната сила личи.

Които не искат от мене да бъда добра или зла,

а просто така ме приемат и аз ги приемам-така.

Които без мене не могат, защото не мога без тях.

Които са сладка тревога, в която се хвърлям без страх.

Които цветя ми откъсват от своите пъстри души.

Които ме чакат до късно, макар,че светът се руши.

Които са с длани горещи и паля цигари от тях.

Които за всичко се сещат, а знаят,че всичко е прах.

За мен,недостъпната,дето жадуват в достъпни легла...

И все ми напомнят момчето, което остана мечта.

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

Не искай да ме имаш




Не искай да ме имаш.Аз съм болка,
която много трудно се лекува.
Ако си тръгна,питаш ли се колко
на твоето сърце това ще струва?

Не искай да ме гледаш.Аз съм Майа -
игра на плът и форма,ала вътре
до днес за никой не отключих рая.
Духът ми сам чертае свойто утре.

Не искай да ме любиш.Аз съм огън,
а огънят изгаря без остатък.
Не искай! Аз съм оня плод отровен,
от който се умира.Но е сладък.

Не искай да остана.Аз съм пътник,
а пътникът катери върховете.
В пустинята зове миражи смътни.
Не мога да остана. Аз съм цвете.

А цветето увяхва и остава
сред вечния всемир на Световете
витаещата жажда Незабрава.
Не искай да остана.Аз съм цвете...

Лили Ресел