събота, 22 май 2010 г.

Изящен цвят Венера е избрала


Изящен цвят Венера е избрала,
ала за кратко розата е цяла.
При изгрев слънце бързо разцъфтява,
а мре, когато вечерта настава.
Девойко, късай я, докле е млада,
че вечерта и теб ще изненада!

Ян Кохановски
Превод: Иван Вълев

четвъртък, 20 май 2010 г.

Фрашки


Ян Кохановски

На една, която отговор не дава

Откажи, ако не искаш. Дай, ако желаеш.
Заболяха ме ушите глупости да баеш.


Към Ханна

Не знаеш ли защо лицето пребледнява,
защо безсмислен, Ханно, отговор се дава,
защо въздиша някой, а не се усмихва -
не знаеш, ех, защо сърцето ми притихва?


За Кахна

"Ако искаш да ме нарисуваш гола -
казва Кахна, - в банята ме гледай. Моля!"
Аз отвръщам: "Гдето седнем с тебе двама,
там ще стане, леле!, баня най-голяма..."


Към Ядвига

Сърцето ми върни, върни ми го, за Бога,
към мене не бъди, Ядвиго, толкоз строга!
Наистина, не ти е нужно, общо взето -
че за какво ти е без тялото сърцето?
О, как ли ще живея, изгубя ли едната,
по-хубавата част от себе си - душата?
Върни ми моето, Ядвиго, цял съм рана...
Или пък своето сърце ми дай в замяна!


На един математик

Нашир и длъж измерва земята и морето
и знае как се ражда зората на небето;
той времето предсказва, на всичко цифра турва...
Единствено не вижда, че вкъщи има курва.

Превод: Иван Вълев

неделя, 9 май 2010 г.

Желание / Desire - Buddha Bar/


"Желание"



Влюбеният познава само смирение, той няма избор.

Прокрадва се по алеята ти през нощта , той няма избор.

Копнее да целуне всеки кичур от косата ти, не се дразни,

той няма избор.

В безумната си любов към теб, бленува да разкъса оковите на пленничеството си,

той няма избор.



Влюбеният попитал възлюбената си:

- Обичаш ли себе си повече, отколкото обичаш мен?

Възлюбената отговорила:

- Изгубих интерес към себе си и живея за теб.

Съществувам само заради теб.

Забравих всичко, което знаех,

но познавайки те, аз се образовах .

Изгубих силите си, но от твоята енергия съм способна.



Обичам себе си… обичам теб.

Обичам теб… обичам себе си.



Аз съм твоят любовник, ела при мен.

Ще отворя портата към любовта ти.

Ела и се установи с мен, нека бъдем съседи на звездите.

Криеше се толкова дълго, безкрайно носеща се по морето на любовта ми.

Въпреки това, ти винаги си била свързана с мен.

Прикрит, открит, в непознатото, в неподправеното.

Аз съм животът.



Ти си затворник на малко езерце,

аз съм океанът и буйният му прилив.

Слей се с мен,

остави този свят на незнание.

Бъди с мен, аз ще отворя портата към любовта ти.



Желая те повече от храната и водата.

Тялото ми, сетивата ми, умът ми, жадуват за вкуса ти.

Мога да усетя присъствието ти в сърцето ми,

макар че принадлежиш на целия свят.

Аз ще чакам с тиха страст

за един жест, за един поглед

от теб.

"Desire"- Buddha Bar



A lover knows only humility, he has no choice.

He steals into your alley at night, he has no choice.

He longs to kiss every lock of your hair, don't fret,

he has no choice.

In his frenzied love for you, he longs to break the chains of his imprisonment,

he has no choice.



A lover asked his beloved:

- Do you love yourself more than you love me?

Beloved replied: I have died to myself and I live for you.

I've disappeared from myself and my attributes,

I am present only for you.

I've forgotten all my learnings,

but from knowing you I've become a scholar.

I've lost all my strength, but from your power I am able.



I love myself...I love you.

I love you...I love myself.



I am your lover, come to my side,

I will open the gate to your love.

Come settle with me, let us be neighbours to the stars.

You have been hiding so long, endlessly drifting in the sea of my love.

Even so, you have always been connected to me.

Concealed, revealed, in the unknown, in the un-manifest.

I am life itself.



You have been a prisoner of a little pond,

I am the ocean and its turbulent flood.

Come merge with me,

leave this world of ignorance.

Be with me, I will open the gate to your love.



I desire you more than food or drink

My body my senses my mind hunger for your taste

I can sense your presence in my heart

although you belong to all the world

I wait with silent passion for one gesture one glance

from you.

петък, 7 май 2010 г.

Искам...


Искам тъмнокосата си дама. Своя ангел -
искам изкусителката си. Искам
моята Фея. Искам тази, която пали
моите седем лампи на красота, чест, смях,
музика, любов, живот и безсмъртие...
Искам моето безразсъдство, безумие, щастие,
моето божество, лудост, себичност,
моя здрав разум и задоволство,
моето преустройство и пречистване,
моя маяк през морето,
моята палма в пустинята,
моята градина с най-чудни цветя,
моите милион безименни наслади,
моята дневна отплата,
моя нощен сън,
моя мила и
моя звезда....

Дж. Б. Шоу

четвъртък, 6 май 2010 г.

Hay Amores - Има любови...


Ех, любов! Какво ли не бих направила за теб!
За да те имам поне за секунда, далеч от този свят клет,
и близо до мен...
Ах, любов моя!
Както река Магдалена се слива с морското начало,
така искам да съм с теб едно цяло!

Има любови, които издържат на болката бремето,
и както виното става по-хубаво с времето,
така расте това, което изпитвам към теб...
Има любови, които чакат зимата, за да разцъфнат,
а в есенните нощи се раззеленяват и тръпнат.
Също като любовта, която изпитвам към теб...

Ах, любов!
Не забравяй за морето, нощем там беше,
когато изплаквах спомените си по теб,
и със синия си поглед ме следеше.
Ах, любов! Не забравяй за деня,
когато твоят живот от моя се делеше...

Има любови, които издържат на болката бремето,
и както виното става по-хубаво с времето,
така расте това, което изпитвам към теб...
Има любови, които явно умират и след това разцъфват,
а в есенните нощи се раззеленяват и тръпнат.
Също като любовта, която изпитвам към теб...
Към теб...

*Това е песен на Шакира към филма "Любов по време на холера".

събота, 1 май 2010 г.

Двеста извора на път да срещнеш





Двеста извора на път да срещнеш,
жажда да те пари с огън черен,
изворите бели да отминеш,
мене между всички да намериш.

Имаш ли за туй в сърцето сила,
имаш ли за туй сърце - до гроба ?
После няма никога да искам
да ми се заклеваш в обич.

Евтим Евтимов

И всичко пак е вечно





Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов