вторник, 28 декември 2010 г.

НЕФЕРТИТИ С ДЪНКИ


По стъпалата на амфитеатъра

слизаш антично към мен.

Беше до вчера за мен непозната,

днес ти говоря смутен...

С бялата гръд и душата си тъмна

ти обещаваш и ад, и разкош.

В Стария Пловдив, на улица “Стръмна”,

нежно упрекваш ме: “Много си лош!”

Твоите погледи – кратки, но звънки,

твоят загадъчен смях…

Ти си една Нефертити със дънки,

как да прикривам аз своето “Ах!”

Шемет от нощния дъх на смокиня,

шепот, звезди и космически прах…

Не само шалът ти бе от коприна,

цялата, цялата – нежна и гладка…

Ти – доверчива и жадна сърна.



И след прегръдката дива и кратка –

трийсетгодишна домашна война.

Иван Вълев

събота, 18 декември 2010 г.

Ела да танцуваме


Автор : Антония Тодорова

Забрави си страха,

натроши си вината.

Усмихни се през зимата,

все едно, че е лято.

Насечи си гнева.

Зарови си магиите.

Заплачи като струна

и ела да танцуваме.



Помоли се на дявола

да е по-чер от тебе.

Като кисела ябълка

сдъвкай лошото време.

Застани на перваза,

но не скачай във нищото,

с толкоз много омраза

запали си огнище.



Прегърни един стих

и изпий чаша вино

през живота ти тих

много бури ще минат.



Целуни си късмета,

даже хич да не струва,

и по стъпките летни

се върни да празнуваме.

неделя, 5 декември 2010 г.

събота, 4 декември 2010 г.

(¯`♥´¯)└►◄┘(¯`♥´¯)


Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
То усеща топли...ната,
но бушува луд стремеж.
Най-полезен за цветята
е един цветовъртеж.

Амбициран до заблуда,
от желания – пиян кацнах като пеперуда
сам на цветето – капан.

И сервира ми съдбата истината недобра:
„Щом си роб на аромата -ще си жертва на цветя!”
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ