ПЕСЕН ПЪРВА
Песен на песните възпява Соломон:
Нека ме целунат неговите устни!
Защото ласките ти са по-хубави от вино,
маслата ти благоухаят с прекрасен аромат,
разлят елей е твоето име,
затова момичетата те обичат.
Притегли ме след себе си; нека побегнем!
Царят ме въведе в своите покои!
Ще се веселим в тях, за тебе ще се радваме,
омайват ласките ти повече от вино,
момичетата с право те обичат!
Макар и черна съм прекрасна, ерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломонови завеси.
Не гледайте, че съм помургавяла,
защото слънцето ме е опалило.
Разсърдиха се моите братя, та ме сложиха
пазачка на лозята;
Но своето лозе аз не опазих.
Бъди добър, кажи ми, ти, на душата ми любими,
де стадото си ти пасеш
със стадото си де пладнуваш?
Че защо да скитам като блудница подир стадата
на твоите другари?
Ако сама не знаеш, най-хубава между жените,
тръгни подир следите на стадата и яретата си паси
край шатрите овчарски.
Любима моя, ти приличаш на кобилка
във фараонска колесница.
Красиви са страните ти под сплетените нанизи
и шията ти със мъниста.
Ще ти направим златни плетеници
и огърлица от сребро.
Докато царят на трапезата пирува,
разлива ароматите си моят нард.
Любимият за мен е като китка смирна,
нощуваща между гърдите ми.
Любимият за мен е като грозд къна уханна
в лозята на Ейн-Гèди.
Колко си хубава, любима моя, колко си хубава си;
с очи на гълъбица!
Колко си хубав, любими мой, колко приятен!
Зелената трева ни е постеля,
гредите на дома ни са от кедри,
а стените кипарисови.
© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
