понеделник, 12 април 2010 г.

Закъсняла среща


Събудих се, а рамото ми мокро.
Нима си плакала?
Изплака ли горчилките?
Главицата ти няма да ми натежи.
И по-големи тежести познават раменете ми...
А ти си топлият прибой през юли,
не мога да се отделя от меката му ласка.
Нека те погаля... по шията и над сърцето...
Нищо че ръката ми е лунен лъч.
Не се страхувай!
Доверявай ми се!
Късно е за мене да те лъжа,
рано е да те забравя.
Знам, че не очакваш мене,
но и аз не бях те чакал,
а ти дойде в един залязващ свят...
И втори път дойде,
защото първия не те познах.

Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар