сряда, 10 ноември 2010 г.

Бяла магия



Бяла, бяла среднощна магия:

уж жена, а пък цвете...

Искам с поглед да го изпия,

да го обвия с ръцете си.



Но погледна ли го - изчезва.

Но докосна ли го - боли ме.

И политам, пропадам в бездна,

и се мятам без глас и име.



Бяла, бяла среднощна магия:

цвете уж, а пък ето - жена е...

Повече, повече - орисия!

Иде към мене, мене желае.



Но погледне ли ме - изгаря.

Но докосне ли ме - умира.

Болката ми повтаря

болката на Всемира.



Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар