петък, 27 февруари 2015 г.

За робството - Джубран Халил Джубран

Най-непонятното робство, с което се сблъсках, беше сляпото робство - то свързва настоящето на хората с миналото на бащите им, заставя душите им да коленичат пред традициите на дедите им и ги превръща в ново тяло за стар дух, във варосани гробници за вехти кости.

И нямото робство - то привързва дните на мъжа към полите на ненавистната му съпруга или прикрепва тялото на жената към ложето на омразния й съпруг. И в живота поставя и двамата в положението на подметката спрямо крака.

И глухото робство - то принуждава хората да следват посоките на обкръжението си, да приемат неговите цветове, да се обличат в неговата носия и гласовете им да се превръщат в ехо, а телата им - в сенки.

и хромото робство - то поставя врата на силния във властта на подлеца, а решимостта на смелия предава на прищевките на алчния за слава и известности те стават механизми, които пръстите задвижват, спират и накрая счупват.

И беловласото робство - то пропъжда детските души от безкрайното пространство в килиите на страданието, където нуждата съжителства с глупостта, а унижението живее редом с отчаянието, и те израстват нещастни, живеят като престъпници и умират в позор.

И изменчивото робство, което нито купува предметите според цената им, нито нарича нещата с техните имена - то назовава хитростта "ум", празнословието - "познание", слабостта - "гъвкавост" и страхливостта - "гордост".

И кривото робство - то ръководи един народ според законите на друг.

И излинялото робство - то коронясва кралските синове за крале.

И черното робство - то отравя с позора невинните синове на престъпниците.

И робството на самото робство, което е инерцията.

из "Робството", превод Мая Ценова

Няма коментари:

Публикуване на коментар