Най-непонятното робство, с което се сблъсках, беше сляпото робство
- то свързва настоящето на хората с миналото на бащите им, заставя
душите им да коленичат пред традициите на дедите им и ги превръща в ново
тяло за стар дух, във варосани гробници за вехти кости.
И нямото робство
- то привързва дните на мъжа към полите на ненавистната му съпруга или
прикрепва тялото на жената към ложето на омразния й съпруг. И в живота
поставя и двамата в положението на подметката спрямо крака.
И глухото
робство - то принуждава хората да следват посоките на обкръжението си,
да приемат неговите цветове, да се обличат в неговата носия и гласовете
им да се превръщат в ехо, а телата им - в сенки.
и хромото робство
- то поставя врата на силния във властта на подлеца, а решимостта на
смелия предава на прищевките на алчния за слава и известности те стават
механизми, които пръстите задвижват, спират и накрая счупват.
И беловласото робство
- то пропъжда детските души от безкрайното пространство в килиите на
страданието, където нуждата съжителства с глупостта, а унижението живее
редом с отчаянието, и те израстват нещастни, живеят като престъпници и
умират в позор.
И изменчивото робство, което
нито купува предметите според цената им, нито нарича нещата с техните
имена - то назовава хитростта "ум", празнословието - "познание",
слабостта - "гъвкавост" и страхливостта - "гордост".
И кривото робство - то ръководи един народ според законите на друг.
И излинялото робство - то коронясва кралските синове за крале.
И черното робство - то отравя с позора невинните синове на престъпниците.
И робството на самото робство, което е инерцията.
из "Робството", превод Мая Ценова
Няма коментари:
Публикуване на коментар