Планински глас - Хайнрих Хайне

Рицар един в планината върви
бавно и в скръб потопен:
"В нежни прегръдки ли днес аз отивам,
ах, или в гроба студен?"
Планинският глас отговори смутен:
"В гроба студен!"

Рицарят скръбен нататък върви,
в тъмна и горестна шир:
"Вече тъй рано към гроба отивам-
нека! Но в гроба е мир!"
Планинският глас отвеща отподир:
"В гроба е мир!"

Рицарят сълзи пролива през сън-
сън или спомен горчив:
"В гроба най-сетне сломен ще почина;
в гроба ще бъда щастлив!"
Планинският глас отвеща вечно жив:
"В гроба щастлив!..."