петък, 23 октомври 2009 г.

Окото

 

Един ден Окото казало:

- Виждам висока планина, забулена в синкава мараня. Не е ли красива?

Ухото се вслушало и като постояло заслушано така някое време, казало:

- Къде е тая планина? Не мога да я чуя!

Ръката проговорила:

- И аз се мъча да я стигна и докосна, ала напразно. Няма планина.

Обадил се и Носът:

- Планина няма. Ако имаше, щях да я подуша.

Тогава Окото се обърнало на другата страна, а те всички заговорили в един глас за призрачните заблуди на Окото. И всички се съгласили:

- Окото нещо не е в ред.

Джубран ХАЛИЛ

Няма коментари:

Публикуване на коментар