вторник, 30 март 2010 г.

Ковачницата

След полунощ,
в сърцевината на съня,
дочувам как самО работи времето.
Без нас часовниците пак тиктакат
и механичните им удари се гонят
със ударите на човешките сърца.

Но за кого работи тайната ковачница?
Какво оръжие и за кого кове?
Дали ще приближи за влюбените срещата,
а след това с раздялата ще ги рани?
Ще бъде ли добро за посева, за бебето,
едва напуснало утробата? Или дълбоко
и скрито в гените му дебне рак?
Какво ще изкове от гъвкавите думи
върху наковалнята на младия поет?
Ще стигнат ли секундите на бегълците,
или полицията вече ги очаква в кръг?
Дали ще стигне кислород на водолаза,
хашиш - на наркомана,
вода - на бедуина,
а на страхливеца - кураж?

След полунощ, забравено от хората,
самО работи времето. А ние спим
върху ковачницата, в склада за барут...

Иван Вълев

2 коментара: