събота, 6 март 2010 г.

КОКИЧЕТА


Виолета Христова


Не съм зависима от зимата. Така изглежда,
но всъщност този сняг ме отегчава.
Навеждам се към себе си. Изцеждам
последния си дъх и продължавам.
През зимата е някакво настръхване -
и вдетинено тичане на топло.
Къде ми е гората? Има съчки,
но толкова отдавна няма огън.
Запролетих се вече, искам слънчице,
което да е слънце и слънчилище.
Омръзна ми да нося тежки дрехи,
а да не мога в нищо да се скрия.
След зимата е някакво топене,
омекване на линии и гледки.
Не е тъга това, а нетърпение
да стигна на подскоци до зеленото.
Свидетелства със корен. Топли хроники,
пътуване на глас към върховете.
Докато се оглеждаме за повече -
какви кокичета под снеговете!


Няма коментари:

Публикуване на коментар