четвъртък, 20 май 2010 г.

Фрашки


Ян Кохановски

На една, която отговор не дава

Откажи, ако не искаш. Дай, ако желаеш.
Заболяха ме ушите глупости да баеш.


Към Ханна

Не знаеш ли защо лицето пребледнява,
защо безсмислен, Ханно, отговор се дава,
защо въздиша някой, а не се усмихва -
не знаеш, ех, защо сърцето ми притихва?


За Кахна

"Ако искаш да ме нарисуваш гола -
казва Кахна, - в банята ме гледай. Моля!"
Аз отвръщам: "Гдето седнем с тебе двама,
там ще стане, леле!, баня най-голяма..."


Към Ядвига

Сърцето ми върни, върни ми го, за Бога,
към мене не бъди, Ядвиго, толкоз строга!
Наистина, не ти е нужно, общо взето -
че за какво ти е без тялото сърцето?
О, как ли ще живея, изгубя ли едната,
по-хубавата част от себе си - душата?
Върни ми моето, Ядвиго, цял съм рана...
Или пък своето сърце ми дай в замяна!


На един математик

Нашир и длъж измерва земята и морето
и знае как се ражда зората на небето;
той времето предсказва, на всичко цифра турва...
Единствено не вижда, че вкъщи има курва.

Превод: Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар