петък, 4 юни 2010 г.

Така е кратко всичко



Така е кратко всичко, толкова е временно,
че си отива другаде, преди да го огледаш,
преди да го докоснеш с временните пръсти
и с тленните си устни да го разцелуваш.
Цъфтеше вчера нежен цвят, но бях зает,
а днес го няма, днес торбичка семе зрее.
Зеленото дърво жълтее безвъзвратно,
реката се оттича и отнася залеза,
преди да се роди метафората на поета.
Залезе бързо най-красивата жена,
а аз не се реших да я погледна възхитен.
Кафето ми изстина, чаят изкипя,
гласът пресипна, погледът ми се премрежи -
преди да пия жадно, да извикам ясно,
да видя всичко до обратната страна.
Така е кратко всичко, толкова е временно,
че щом си тръгна, с мене ще го отнеса...

Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар