сряда, 21 юли 2010 г.

Токчета, токчета




Високите токчета
тракат – пишуща машинка,
която преписва любовен сонет
по градските плочници.

Високите токчета –
сладък секрет,
морзов сигнал –
походка, която изпраща вест –
без да приема SOS
на трепетен юноша
и смахнат нахал.

О, висша наслада
да чаткаш
с тънки, шестсантиметрови –
и древните мъжки желания
да се втурват след теб
в транс
в хипноза,
повярвали в своя шанс,
свободни от делнична проза.

Уличен морз – невинна власт
Коя от нас
би заменила дори за трон
тънкото токче –
походка плавна,
която притегля с магнит
и зяпнал площад,
и плочник немит,
и мъжкия глад,
и целия жаден за хубост свят.

Заради токче
под купол от клош пола –
стъпкана гордост,
хвърлени в коша дела.
Заради равно почукване
по неравния тротоар.
Заради оня всесилен мъжки хазарт.

Жалко че иде ред
когато слизаш от седем
на шест,
после на пет,
на четири,
три,
два!
Ужас! Отнети права!
Токче което не праща сигнал,
не чатка, не вика, не мами
ни студент, ни поет, ни старик оглупял.

А край теб – млади дами
на шестсантиметрови...
Боже, аз ли съм!
Но не тъжи.
Тяхното весело чаткане,
тоя шеметен трик
ще продължи.
Чу ли? – Подвикват мъжете
срамни, но сладки слова.
Момчетата спират играта на топчета,
вдигат глава...
Ах, токчета, токчета...


Лиляна Стефанова (1929)

2 коментара:

  1. Hi,iºam Raul from Madrid,Spain,you did a nice job with this website,i like your articles and you photos,i will visit you again soon to see the new post.bye bye,adios
    Nehoiu online Marketing Asesinos seriales Directorio web SEO

    ОтговорИзтриване