вторник, 28 декември 2010 г.

НЕФЕРТИТИ С ДЪНКИ


По стъпалата на амфитеатъра

слизаш антично към мен.

Беше до вчера за мен непозната,

днес ти говоря смутен...

С бялата гръд и душата си тъмна

ти обещаваш и ад, и разкош.

В Стария Пловдив, на улица “Стръмна”,

нежно упрекваш ме: “Много си лош!”

Твоите погледи – кратки, но звънки,

твоят загадъчен смях…

Ти си една Нефертити със дънки,

как да прикривам аз своето “Ах!”

Шемет от нощния дъх на смокиня,

шепот, звезди и космически прах…

Не само шалът ти бе от коприна,

цялата, цялата – нежна и гладка…

Ти – доверчива и жадна сърна.



И след прегръдката дива и кратка –

трийсетгодишна домашна война.

Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар