Автор : Антония Тодорова
Забрави си страха,
натроши си вината.
Усмихни се през зимата,
все едно, че е лято.
Насечи си гнева.
Зарови си магиите.
Заплачи като струна
и ела да танцуваме.
Помоли се на дявола
да е по-чер от тебе.
Като кисела ябълка
сдъвкай лошото време.
Застани на перваза,
но не скачай във нищото,
с толкоз много омраза
запали си огнище.
Прегърни един стих
и изпий чаша вино
през живота ти тих
много бури ще минат.
Целуни си късмета,
даже хич да не струва,
и по стъпките летни
се върни да празнуваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар