Обичам мъжете,които до дъно ме пият с очи

Обичам мъжете,които до дъно ме пият с очи.

Които с мълчание питат, но тяхната сила личи.

Които не искат от мене да бъда добра или зла,

а просто така ме приемат и аз ги приемам-така.

Които без мене не могат, защото не мога без тях.

Които са сладка тревога, в която се хвърлям без страх.

Които цветя ми откъсват от своите пъстри души.

Които ме чакат до късно, макар,че светът се руши.

Които са с длани горещи и паля цигари от тях.

Които за всичко се сещат, а знаят,че всичко е прах.

За мен,недостъпната,дето жадуват в достъпни легла...

И все ми напомнят момчето, което остана мечта.

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА