ЖЕНАТА НА МАГЬОСНИКА
Жената на магьосника е малка като копче,
нежна като пролетно листо.
Той винаги я носи във малкото си джобче
на своето протъркано сако.
Той крачи по пътеката и лекичко попипва
отвънка своя малък талисман.
Тя винаги със тъничко гласче оттам откликва:
„Обичам те” - на топлата му длан.
Жената на магьосника понякога е тъжна,
на дъното се свива и мълчи,
когато той в тълпата е център на окръжност,
завихрена от влюбени очи...
Жената на магьосника е винаги спокойна,
когато той застава пред Смъртта.
Изправя се и тя - мънùчка, крехка, стройна
във джобчето отляво на гръдта,
и ако не успее... но винаги успява
магьосникът от боровия лес,
той с пръчицата махва и всичко оживява,
което е докоснал той до днес,
защото той я носи във малкото си джобче
на своето протъркано сако...
Жената на магьосника е малка като копче
и нежна като пролетно листо.
ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ Е НА ВЛАДО ЛЮБЕНОВ, А НЕ МОЕ! МОЛЯ СПАЗВАЙТЕ АВТОРСКИТЕ ПРАВА, КОИТО СА ЗАКОНОВО УРЕДЕНИ И СЪОТВЕТНО НЕПРИКОСНОВЕНИ!!!
ОтговорИзтриванеМАРГАРИТА ПЕТКОВА
Това стихотворение НЕ е на Маргарита Петкова. Недоумявам как е възможно да публикувате произведения, които са защитени от закон за авторското право, без дори да си направите труда да проверите кой ги е написал. Безумно и безобразно!
ОтговорИзтриване