сряда, 18 август 2010 г.

ГОРЕЩА НОЩ В СЕВИЛЯ


Не може да се спи в такава нощ...

Напразно си платил хотела.

И тръгваш сам по уличките тесни.

Луната – младата джебчийка –

след теб върви и ще ти бръкне

със тънки пръстчета в душата.

Зове те някъде наблизо

мелодията страстна на фламенко.

Извира тя от белите дворове

със кърваво мушкато.

И този ритъм, този вик –

любовен зов ли, плач ли

по мъртви братя и мъже!

Навлизаш в лабиринта калдъръмен

от криви улички без изход.

А всъщност в минали епохи влизаш.

И как ли ще намериш

обратен път към себе си

и към хотела?



20.08.2008



Иван Вълев

Няма коментари:

Публикуване на коментар