Песен

Такава мъка ме терзае

по моя рицар с лиха страст

и нека всеки тук да знае

как още го обичам аз.

И как се кая, че погина

без отклик неговият зов,

че не отметнах балдахина

за нежни ласки и любов.



Как искам като в сън наяве,

щом пукне първата зора,

да го завари на възглаве

от мойте тръпнещи бедра.

О, аз по-влюбена от Флора,

не само своя страстен плам

и своята душа, и взора —

живота си ще му отдам.



Ако, красавецо мой мили,

останеш с мен, под моя власт,

и до зори със сетни сили

от устните ми пиеш сласт,

не знам какво ли тук ще може

да се сравни — о, миг блажен! —

с насладата от брачно ложе,

на моите прищевки в плен.

Беатрис (графинята на Ди)