Не в този сън – във някой друг ела

Не в този сън – във някой друг ела.

Във който искаш друг, но не във този!

...Завил си ме със три одеяла –
...
тъмнозелено, светлосиньо, розово.

Донесъл си за печката дърва,

за мен специално си разпалил огъня.

На рамото ти моята глава

притихва в доверчива изнемога.

Пригладените ми от теб коси

дъхтят на влакове и водорасли

и ти се молиш Бог да те спаси

от беззащитната ми безопасност.

И от цигарата ти струйка дим

над двама ни като въже увисва.

Уж беше нелюбим и нелюдим,

а кой такава орис ти ориса?

И от любов едва бере душа

сърцето ти под леките ми пръсти...

Във този сън живота ти държа –

не ме събуждай – да не го изпусна!
Маргарита Петкова

Знаех си, че трябва да съм лоша!

Знаех си, че трябва да съм лоша!
(Кой ли ги обича днес добрите?)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?

...Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя...
(А не безумно все да ги обичам...)

Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите!
Останалите - дето ги обичат -
те са просто тежък делник в дните...

Знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!"...
Докато съм добра е невъзможно -
добрите са родени за отричане!

Васка Мадарова

ТАЗИ НОЩ...

Недялко Йорданов


Тази нощ , когато всичко е готово

да посрещнем нещо светло, нещо ново,

тази нощ, когато всички са добри –

лъжецът, крадецът, подлецът дори,

тази нощ, когато врагът става брат –

еднакъв по партия, еднакъв по цвят,

тази нощ спокойна, поне тази нощ

нека да забравим всеки спомен лош.



Нека да забравим тази нощ поне,

че сега България е на колене,

нека да забравим битието жалко,

защото останахме толкова малко,

нека да забравим поне за минута

данъци и сметки, бизнес и валута,

грабежи, убийства, мутри, мафиоти,

избори и лидери - лъжепатриоти,

завист и омраза, глад и нищета...



Нека да запалим в себе си свещта!



Тази нощ, когато – бременна – земята

ще роди след малко една нова дата

нека да прошепнем този благослов:

по-малко омраза, повече любов!

Нека да си кажем в тази светла нощ:



“България цяла... има сила йощ!”

НЕФЕРТИТИ С ДЪНКИ

По стъпалата на амфитеатъра

слизаш антично към мен.

Беше до вчера за мен непозната,

днес ти говоря смутен...

С бялата гръд и душата си тъмна

ти обещаваш и ад, и разкош.

В Стария Пловдив, на улица “Стръмна”,

нежно упрекваш ме: “Много си лош!”

Твоите погледи – кратки, но звънки,

твоят загадъчен смях…

Ти си една Нефертити със дънки,

как да прикривам аз своето “Ах!”

Шемет от нощния дъх на смокиня,

шепот, звезди и космически прах…

Не само шалът ти бе от коприна,

цялата, цялата – нежна и гладка…

Ти – доверчива и жадна сърна.



И след прегръдката дива и кратка –

трийсетгодишна домашна война.

Иван Вълев

Ела да танцуваме

Автор : Антония Тодорова

Забрави си страха,

натроши си вината.

Усмихни се през зимата,

все едно, че е лято.

Насечи си гнева.

Зарови си магиите.

Заплачи като струна

и ела да танцуваме.



Помоли се на дявола

да е по-чер от тебе.

Като кисела ябълка

сдъвкай лошото време.

Застани на перваза,

но не скачай във нищото,

с толкоз много омраза

запали си огнище.



Прегърни един стих

и изпий чаша вино

през живота ти тих

много бури ще минат.



Целуни си късмета,

даже хич да не струва,

и по стъпките летни

се върни да празнуваме.

Вълшебница

(¯`♥´¯)└►◄┘(¯`♥´¯)

Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
То усеща топли...ната,
но бушува луд стремеж.
Най-полезен за цветята
е един цветовъртеж.

Амбициран до заблуда,
от желания – пиян кацнах като пеперуда
сам на цветето – капан.

И сервира ми съдбата истината недобра:
„Щом си роб на аромата -ще си жертва на цветя!”
ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ